2 Коринтяни 7:2-13
2 Коринтяни 7:2-13 Ревизиран (BG1940)
Сторете място <в сърцата си> за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили. Не казвам това за да <ви> осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем. Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; <даже> във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна. Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде <бяхме> в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита; и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах. Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време. Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо. И тъй, ако и да ви писах това, не <го писах> заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас. Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.
2 Коринтяни 7:2-13 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Направете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме използвали с користни цели. Не казвам това, за да ви осъдя; защото вече казах, че сте в сърцата ни, така че да бъдем заедно и като умрем, и като живеем. Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания. Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит; и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах. Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време. Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказаниена злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо. И така, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, но за да стане явна пред Бога нашата грижа за вас. Затова се утешихме; и в тази наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, защото всички вие сте успокоили духа му.
2 Коринтяни 7:2-13 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Приемете ни в сърцата си. Никого не онеправдахме, на никого не навредихме, никого не използвахме користно. Не казвам това, за да ви осъдя. Защото преди малко казах, че сте в сърцата ни и в живота, и в смъртта. Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания. Защото, когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни – отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, утеши и нас с идването на Тит. И не само с неговото идване, но и с утехата, която бе изпитал заради вас. Той ни разказа за вашия копнеж, за вашето съжаление, за предаността ви към мене, така че аз още повече се зарадвах. Защото дори и да съм ви наскърбил в посланието, не съжалявам, макар че отначало съжалих, тъй като виждам наистина, че онова послание ви беше наскърбило, макар и за кратко. Сега се радвам не затова, че се оскърбихте, а че скръбта ви доведе до разкаяние; защото скръбта, която изпитахте, дойде по Божия воля, така че с нищо не пострадахте от нас. Скръбта, дошла от Бога, помага за истинско покаяние, водещо към спасение. А скръбта, която идва от света, води към смърт. И ето тъкмо това, че се оскърбихте по Божия воля, какво усърдие предизвика у вас, какво извинение, какво възмущение, каква боязън, какъв копнеж, каква ревност, каква отплата! С всичко показахте, че сте невинни в това, което се случи. Следователно, ако съм ви писал, не съм го направил заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане ясна нашата привързаност към вас пред Бога. Тъкмо затова се утешихме. Но освен тази наша утеха още повече се зарадвахме от радостта на Тит, че всички вие сте го успокоили духовно
2 Коринтяни 7:2-13 Верен (VBG)
Направете място в сърцата си за нас. Никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме измамили. Не казвам това, за да ви осъдя; защото преди това казах, че вие сте в нашите сърца, за да умрем заедно и да живеем заедно. Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, преизобилствам с радост при всичката наша скръб. Защото и когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше спокойствие, а отвсякъде бяхме притеснени – отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, който утешава смирените, ни утеши с идването на Тит. И не само с идването му, но и с утехата, с която той беше утешен чрез вас, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мен, така че аз още повече се зарадвах. Защото, дори да ви наскърбих с писмото си, не се разкайвам; въпреки че се бях поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар и за кратко време. Сега се радвам, не заради наскърбяването ви, а заради това, че наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже вие бяхте наскърбени по Бога, така че да не претърпите никаква вреда от нас. Защото скръбта по Бога води до спасително покаяние, за което не съжаляваш; но скръбта на света докарва смърт. Защото вижте, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, каква защита, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо. И така, ако ви писах, не ви писах заради този, който беше оскърбил, нито заради този, който беше оскърбен, а за да ви се яви пред Бога нашата грижа за вас. Затова ние се утешихме и освен тази наша утеха се зарадвахме още повече заради радостта на Тит, защото всички вие сте освежили духа му.