2 Коринтяни 3:7-11
2 Коринтяни 3:7-11 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, как служението на духа няма да бъде с по-голяма слава? Защото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава. (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.) Защото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното.
2 Коринтяни 3:7-11 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
А щом като служението на Мойсеевия закон, издълбано с букви върху камък, беше придружено от такова сияние, така че израилтяните не можеха да погледнат Мойсей заради сиянието на неговото лице, макар и преходно, как няма да е още по-бляскаво служението на духа? Защото, ако служението, водещо до осъждане, беше така бляскаво, то колко повече служението, носещо оправдаване, се придружава от изобилна слава. При това онази бляскава слава не може да се сравнява със сегашната, която надминава всичко. Защото, щом преходното се яви с такава слава, колко по-голяма е славата на непреходното.
2 Коринтяни 3:7-11 Верен (VBG)
Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше, как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава? Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава. Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда. Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното!
2 Коринтяни 3:7-11 Ревизиран (BG1940)
Но, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава? Защото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава. (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда). Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.