2 Летописи 20:1-30
2 Летописи 20:1-30 Ревизиран (BG1940)
След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците {Еврейски: Амонците. Виж. 10 и Гл. 26:7.} дойдоха да воюват против Иосафата. Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд <Соленото> море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади). А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда. И юдейците се събраха за да искат <помощ> от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа. И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече: Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе? Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Авраама? И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха: Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш. И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, - ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим. Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни. А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си. Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а <Захария бе> син на Венаия, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и рече: Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий. Слезте утре против тях; ето, те възлизат през нагорнището Асис, и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил. Не ще да е потребно вие да се биете в тоя <бой>; поставете се, застанете, и вижте със себе си <извършеното> от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас. Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу. И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог. И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех. Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на <Неговата> светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века. И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против <ония от> хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени. Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят. А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил. И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха си толкоз много, щото не можеха да ги отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много. А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онова място се нарече Долина на благословение, <и така се нарича> до днес. Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил <с поражението> на неприятелите им. И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом. И страх от Бога обзе всичките царства на <околните> страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля. И така, царството на Иосафата се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.
2 Летописи 20:1-30 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
След това моавците и амонците и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Йосафат. Тогава някои дойдоха и известиха на Йосафат: Голямо множество иде против теб от другата страна на Соленото море, от Сирия; те са в Асасон-тамар (който е Енгади). А Йосафат се уплаши и се предаде да търси Господа, и прогласи пост по цяла Юдея. И юдеите се събраха, за да искат помощ от Господа; дори от всички Юдейски градове дойдоха да търсят Господа. Йосафат застана сред събраните юдеи и йерусалимци в Господния дом, пред новия двор, и каза: Господи, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите, и не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така че никой не може да устои против Тебе? Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изгонил жителите на тази земя пред народа Си Израил и си я дал завинаги на потомството на приятеля Си Авраам? И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в нея за Твоето име, и казаха: Ако ни връхлети зло – меч, възмездие, мор или глад – и ние застанем пред този дом и пред Тебе (защото Твоето име е в този дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш. И сега, ето, амонците и моавците и онези от планината Сиир, които не си оставил Израил да ги нападне, когато идваха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха – ето как ни възнаграждават, като идват да ни прогонят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим. Боже наш, не искаш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб. А цяла Юдея стоеше пред Господа с домовете си, жените си и синовете си. Тогава сред събранието Господният Дух дойде на левитина Яазиил, Захариевия син (а Захария беше син на Венайя, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и каза: Слушайте, цяла Юдея, вие, йерусалимски жители, и ти, царю Йосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий. Слезте утре против тях; ето, те излизат през нагорнището Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил. Няма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте извършеното от Господа за вас избавление, Юдо и Йерусалиме; не бойте се, нито се плашете; утре излезте против тях, защото Господ е с вас. Тогава Йосафат се наведе с лицето до земята; и цяла Юдея и йерусалимските жители паднаха пред Господа и Му се поклониха. А левитите, от потомците на Каатовите синове и от потомците на Кореевите синове, станаха да хвалят с много силен глас Господа, Израилевия Бог. И така, на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, юдеи, и вие, йерусалимски жители! Вярвайте в Господа, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му и ще имате добър успех. Тогава, като се посъветва с народа, нареди някои от тях да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската и казват: Славословете Господа, защото милостта Му е до века. И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците и против онези от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юдея; и те бяха поразени. Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят. А юдеите, като стигнаха до стражарската кула на пустинята, погледнаха към множеството и, ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята, и никой не беше се избавил. И когато Йосафат и народът му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат; а три дни обираха, защото плячката беше много. А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; затова онова място бе наречено Долина на благословението и така се нарича до днес. Тогава всички юдеи и йерусалимски мъже, начело с Йосафат, тръгнаха да се върнат в Йерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им. Те дойдоха в Йерусалим с псалтири и арфи, и тръби до Господния дом. И страх от Бога обзе всички царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израил. И така, царството на Йосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие отвсякъде.
2 Летописи 20:1-30 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
След това моавците и амонците, а с тях и някои от маонците тръгнаха на война против Йосафат. Тогава дойдоха хора и известиха на Йосафат: „Против тебе идва голямо множество от другата страна на Мъртво море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, наричан още Ен-Геди.“ А Йосафат се уплаши, обърна се към Господа и обяви пост по цяла Юдея. И юдеите се събраха, за да молят за помощ Господа; дойдоха да Го молят от всички юдейски градове. Йосафат застана сред насъбралите се юдеи и йерусалимци в дома на Господа, пред двора, и каза: „Господи, Боже на предците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Не си ли Ти владетел на всички царства на народите? В Твоята ръка са силата и могъществото и никой не може да Ти се противи! Нали Ти, Боже наш, изгони жителите на тази страна пред Своя народ Израил и я даде завинаги на потомците на Своя възлюбен Авраам! И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в Свое име, и казаха: „Ако ни сполети нещастие – меч, наводнение, мор или глад, ще застанем пред този дом и пред Тебе, защото тук се почита името Ти. И в нещастието си ще извикаме към Тебе и Ти ще ни чуеш и избавиш.“ И сега ето амонците, моавците и жителите на планината Сеир, през чиито земи Ти не позволи на израилтяните да преминат, когато идваха от египетската страна, и така те ги отминаха и не ги изтребиха, ето как ни се отплащат, като идват да ни прогонят от Твоето владение, което си ни дал за наследство. Боже наш! Нима няма да ги съдиш? Защото нямаме сила да противостоим на това голямо множество, което идва против нас, и ние не знаем какво да правим. Нашият взор е отправен към Тебе.“ И всички родове в Юдея стояха пред Господа с жените и децата си. Тогава Господният Дух слезе върху Йозиил, сина на Захария, син на Ванея, син на Йеиел, син на Матания, левит от Асафовите потомци, и каза: „Слушайте, цяла Юдея, вие, жители на Йерусалим, и ти, царю Йосафате! Не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото тази война не е ваша, а Божия! Утре излезте против тях. Ето те се изкачват по възвишението Циц и вие ще ги намерите при изхода на долината към пустинята Йеруил. В този бой няма да се сражавате вие. Пристъпете, жители на Юда и Йерусалим, застанете и гледайте спасението си, което Господ ви изпраща! Не бойте се и не се страхувайте, а излезте утре против тях и Господ ще бъде с вас.“ Тогава Йосафат коленичи, цяла Юдея и жителите на Йерусалим паднаха пред Господа, за да Му се поклонят. А левитите, Каатови и Корееви потомци, прославиха Господа с мощни гласове. На сутринта станаха рано, за да се отправят към Текойската пустиня. Но преди да тръгнат, Йосафат застана отпред и каза: „Чуйте ме, юдеи и вие, жители на Йерусалим! Вярвайте в Господа, своя Бог, и ще се утвърдите, вярвайте в пророците Му и ще успеете!“ И като се посъветва с народа, определи певци, които да вървят пред войската във великолепните си одежди и да славят Господа с думите: „Хвалете Господа, защото милостта Му е вечна!“ Като започнаха хвалебните песни, Господ причини раздор сред амонците, моавците и жителите на планината Сеир, които бяха тръгнали против Юдея, и те бяха разбити, защото амонците и моавците се вдигнаха против жителите на планината Сеир, за да ги нападнат и изтребят. А като погубиха жителите на планината Сеир, те започнаха да се изтребват помежду си. Когато юдеите стигнаха до мястото, откъдето се виждаше пустинята, и погледнаха към вражеските позиции, видяха навсякъде по земята трупове и никой не се беше спасил. Тогава Йосафат и хората му отидоха да съберат плячката. Сред мъртвите те намериха огромно богатство, облекла и скъпоценни вещи. Плячката, която събраха, беше толкова много, че не можеха да я отнесат. Тя беше толкова много, че три дена я събираха. А на четвъртия ден се събраха в долината Бераха и там благословиха Господа. Затова и тази долина се нарича и до днес Бераха – долина на благословението. След това всички юдеи и жители на Йерусалим, начело с Йосафат, си тръгнаха радостни към Йерусалим, понеже Господ им даде възможност да тържествуват над враговете. Те се върнаха в Йерусалим пред дома на Господа с псалтири, арфи и тръби. И страх от Бога обзе всички царства по земята, като чуха, че Господ е воювал против враговете на Израил. И така, царството на Йосафат се успокои, защото неговият Бог му даде спокойствие отвред.
2 Летописи 20:1-30 Верен (VBG)
След това синовете на Моав и синовете на Амон, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват срещу Йосафат. И дойдоха и съобщиха на Йосафат и казаха: Голямо множество идва срещу теб оттатък морето, от Арам. И ето, вече са в Асасон-Тамар, който е Енгади. Тогава Йосафат се уплаши и се предаде да търси ГОСПОДА, и прогласи пост по целия Юда. И Юда се събра, за да търсят помощ от ГОСПОДА; дори от всичките юдови градове дойдоха да търсят ГОСПОДА. И Йосафат застана в събранието на Юда и Ерусалим в ГОСПОДНИЯ дом, пред новия двор, и каза: ГОСПОДИ, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и владетел над всичките царства на народите? В Твоята ръка е сила и мощ и никой не може да устои против Теб. Не изгони ли Ти, Боже наш, жителите на тази земя пред народа Си Израил и не я ли даде на потомството на приятеля Си Авраам до века? И те се заселиха в нея и Ти построиха в нея светилище за Името Ти, и казаха: Когато ни връхлети зло – меч, наказание или мор, или глад – и ние застанем пред този дом и пред Теб – защото Твоето Име е в този дом – и извикаме към Теб в бедствието си, тогава Ти ще ни чуеш и спасиш. И сега, ето, синовете на Амон и Моав и онези от планината Сиир, към които Ти не остави Израил да отиде, когато идваше от египетската земя, а се отклони от тях и не ги изтреби, ето как ни отплащат – като идват да ни изгонят от Твоето притежание, което си ни дал да притежаваме! Боже наш, няма ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила пред това голямо множество, което идва против нас. И ние не знаем какво да правим, а към Теб са обърнати очите ни. А целият Юда стоеше пред ГОСПОДА с челядите си, жените си и синовете си. Тогава ГОСПОДНИЯТ дух беше сред събранието на левита Яазиил, сина на Захария, син на Ваная, син на Ехиил, син на Матания, от синовете на Асаф, и той каза: Слушайте, всички от Юда и вие ерусалимски жители, и ти царю Йосафат! Така ви говори ГОСПОД: Не се бойте и не се плашете от това голямо множество, защото боят не е ваш, а Божи. Слезте утре против тях. Ето те се изкачват по възвишението Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил. Няма вие да се биете в този бой. Пристъпете, застанете и вижте избавлението, което ГОСПОД ще извърши за вас, Юда и Ерусалим! Не се бойте и не се плашете! Утре излезте срещу тях и ГОСПОД ще бъде с вас. Тогава Йосафат се наведе с лице до земята, и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред ГОСПОДА, и се поклониха на ГОСПОДА. И левитите, от синовете на каатците и от синовете на корейците, станаха да хвалят с много силен глас ГОСПОДА, Израилевия Бог. И на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текое. А когато излизаха, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, Юда и вие, ерусалимски жители! Вярвайте в ГОСПОДА, своя Бог, и ще се утвърдите. Вярвайте на пророците Му, и ще успеете. И той се посъветва с народа и постави певци за ГОСПОДА, които да прославят в свято великолепие, като излязат пред войската и говорят: Славословете ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна! И когато започнаха да пеят и да славят, ГОСПОД постави засади срещу синовете на Амон и Моав, и онези от планината Сиир, които бяха дошли против Юда. И те бяха разбити. И синовете на Амон и Моав станаха срещу жителите на планината Сиир, за да изпълнят над тях проклятието и да ги изтребят. А когато довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха да се погубят взаимно. А Юда дойде до стражарската кула към пустинята; и погледнаха към множеството и ето, бяха трупове, паднали на земята, и никой не се беше избавил. И Йосафат и народът му дойдоха да оберат плячката им и намериха много богатства между труповете им и скъпи вещи, и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат. Три дни обираха плячката, защото беше много. А на четвъртия ден се събраха в долината Вераха, защото там благословиха ГОСПОДА. Затова онова място се нарече Долината Вераха и до днес. Тогава всичките юдови и ерусалимски мъже начело с Йосафат тръгнаха да се върнат в Ерусалим с радост, понеже ГОСПОД им беше дал радост от поражението на враговете им. И дойдоха в Ерусалим до ГОСПОДНИЯ дом с лири и арфи, и тръби. И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че ГОСПОД е воювал против враговете на Израил. И царството на Йосафат се успокои и неговият Бог му даде покой отвсякъде.