1 Царе 3:1-20
1 Царе 3:1-20 Ревизиран (BG1940)
А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение. И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, (а очите му бяха почнали да ослабват та не можеше да вижда), и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал, Господ повика Самуила; и той рече: Ето ме. И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна. А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни. Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало. И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето. Затова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си. И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша. Тогава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши. В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ще почна и ще свърша. Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря. За това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос. И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илия. А Илия повика Самуила, казвайки: Самуиле! чадо мое! А той рече: Ето ме. И каза: Какво слово ти говори <Господ?> не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! и повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил. Тогава Самуил му каза всичко, и не скри нищо от него. И рече <Илий>: Господ е; нека стори каквото Му е угодно. И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи. И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден {Или: верен.} за Господен пророк
1 Царе 3:1-20 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
А в онези дни, когато детето Самуил слугуваше на Господа пред Илий, слово от Господа беше рядкост и нямаше явно видение. В онова време, когато Илий лежеше на мястото си (а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда) и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, където беше Божият ковчег, а Самуил си беше легнал, Господ повика Самуил. А той отговори: Ето ме. И се завтече при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? А той отвърна: Не съм те викал; върни се и си легни. И Самуил отиде и си легна. А Господ извика още веднъж: Самуиле! И Самуил стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, сине мой; върни се и си легни. Самуил не познаваше още Господа и слово от Господа не му се беше откривало. И Господ повика Самуил за трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? Тогава Илий разбра, че Господ е повикал детето. Затова Илий каза на Самуил: Иди и си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И така, Самуил отиде и си легна. И Господ дойде и застана, и извика, както преди това: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил отговори: Говори, защото слугата Ти слуша. Тогава Господ каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил такова дело, че на всеки, който го чуе, ще му писнат ушите. В онзи ден ще извърша против Илий всичко, което говорих за дома му. Ще започна и ще завърша. Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието, за което той знае. Понеже синовете му навлякоха проклятие на себе си, а той не ги спря. Затова се заклех относно Илийевия дом, че беззаконието на Илийевия дом няма да се очисти довека нито с жертва, нито с принос. А Самуил лежа до сутринта и после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже за видението на Илий. Обаче Илий повика Самуил и каза: Самуиле! Сине мой! А той отговори: Ето ме. Илий попита: Какво слово ти говори Господ? Не го крий от мене, моля. Така да ти направи Бог – да! – и повече да прибави, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил. Тогава Самуил му каза всичко и не скри нищо от него. И Илий каза: Той е Господ; нека стори каквото Му е угодно. А Самуил растеше и Господ беше с него, и Господ не остави неизпълнена нито една от неговите думи. И целият Израил от Дан до Вир-савее разбра, че Самуил беше потвърден за Господен пророк.
1 Царе 3:1-20 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Малкият Самуил служеше на Господа под надзора на Илий. В онези дни рядко прозвучаваше слово от Господа. Пророческите видения не бяха чести. В онова време се случи следното: Илий беше легнал да спи на мястото си. Очите му бяха почнали да се премрежват и той не можеше да вижда. Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в Господния храм, където беше Божият ковчег. Тогава Господ викна към Самуил: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Ето ме!“ Завтече се при Илий и каза: „Ето ме! Ти ме повика.“ Но той отвърна: „Не съм те викал. Иди си легни.“ И той си отиде и си легна да спи. Но Господ викна отново към Самуил: „Самуиле, Самуиле!“ Той стана и отиде пак при Илий, и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Но той отговори: „Не съм те викал, синко, иди си легни.“ Самуил не беше разбрал, че това е Господ, защото словото на Господа още не беше му се откривало. Господ викна към Самуил и трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Тогава Илий разбра, че Господ е Този, Който призовава момчето. Затова Илий каза на Самуил: „Иди си легни и ако Призоваващият те повика, отговори така: „Говори, Господи, понеже Твоят служител слуша.“ Самуил отиде и легна на мястото си. И Господ дойде, застана и викна, както преди това: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Говори, понеже Твоят служител слуша.“ Тогава Господ каза на Самуил: „Ето Аз ще извърша в Израил такова дело, че ще писнат и двете уши на всеки, който чуе за него. В онзи ден Аз отначало докрай ще изпълня над Илий всичко, което предизвестих за дома му. Аз му известих, че ще накажа дома му за вечни времена за онази вина, защото той знаеше как синовете му богохулстват и не ги обуздаваше. Поради това, кълна се за дома на Илий: вината на Илиевия дом няма да се заличи за вечни времена нито с жертви, нито с хлебни приноси.“ Самуил спа до сутринта и отвори вратите на Господния дом. Но Самуил се боеше да съобщи на Илий за това видение. Тогава Илий повика Самуил и каза: „Самуиле, сине мой!“ Той отговори: „Ето ме!“ Илий попита: „Какво е това, за което Той ти говори? Не скривай от мене нищо. Бог може сега и в бъдеще да те накаже, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, което Той ти е говорил.“ Тогава Самуил му разказа всичко и не скри от него нищо. Илий каза: „Той е Господ. Нека постъпи, както Му е угодно.“ Самуил израсна и Господ беше с него. Той не остави неизпълнена нито една негова дума. Цял Израил от Дан до Вирсавия разбра, че Самуил е засвидетелстван като истинен Господен пророк.
1 Царе 3:1-20 Верен (VBG)
И момчето Самуил служеше на ГОСПОДА пред Илий. А ГОСПОДНОТО слово беше рядко в онези дни; видението не беше често. И по онова време, когато Илий лежеше на мястото си – а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда – и Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в ГОСПОДНИЯ храм, където беше Божият ковчег, ГОСПОД повика Самуил. И той каза: Ето ме. И той изтича при Илий и каза: Ето ме, защото ме повика. А той каза: Не съм те викал; легни си пак. И той отиде и си легна. А ГОСПОД извика втори път: Самуиле! И Самуил стана и отиде при Илий, и каза: Ето ме, защото ме повика. А той отговори: Не съм те викал, сине мой; легни си пак. А Самуил още не познаваше ГОСПОДА и още не му се беше откривало слово от ГОСПОДА. И ГОСПОД повика пак, за трети път. И той стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илий разбра, че ГОСПОД викаше момчето. И Илий каза на Самуил: Иди и си легни; и ако те повика, кажи: Говори, ГОСПОДИ, защото слугата Ти слуша. И Самуил отиде и си легна на мястото. И ГОСПОД дойде и застана, и повика както предишните пъти: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша. И ГОСПОД каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил нещо, от което на всекиго, който го чуе, ще му писнат и двете уши. В онзи ден Аз ще изпълня против Илий всичко, което говорих за дома му – ще започна и ще завърша. Защото му казах, че ще съдя дома му до века за беззаконието, което той знаеше – защото синовете му си навлякоха проклятие, а той не ги възпря. И затова Аз се заклех на дома на Илий, че беззаконието на дома на Илий няма да се умилостиви нито с жертва, нито с принос до века! И Самуил лежа до сутринта, после отвори вратите на ГОСПОДНИЯ дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илий. Тогава Илий повика Самуил и каза: Самуиле, сине мой. А той каза: Ето ме. И той каза: Какво слово ти говори ГОСПОД? Моля те, не го крий от мен. Така да ти направи Бог и така да прибави, ако скриеш от мен нещо от всичките думи, които ти е говорил! Тогава Самуил му каза всичките думи и не скри нищо от него. И той каза: ГОСПОД е; нека направи, каквото Му се вижда добро. И Самуил растеше и ГОСПОД беше с него, и не оставяше нито една от всичките му думи да падне на земята. И целият Израил от Дан до Вирсавее позна, че Самуил беше утвърден като пророк от ГОСПОДА.