1 Царе 24:1-22

Споделяне

1 Царе 24:1-22 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади. Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози. Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата. И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който Господ ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия. А по-късно Давид се смути в сърцето си затова, че отряза Сауловата пола. Тогава каза на мъжете си: Да не ми даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник. С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да нападнат Саул. А Саул излезе от пещерата и отиде по пътя си. После Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю Мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони. И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти? Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата. И някои предложиха да те убия; но аз те пожалих, защото си казах: Не искам да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник. Виж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми. Господ нека съди между мен и теб и Господ нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе. Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка няма да се вдигне против тебе. След кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха. И така, Господ нека бъде съдия и нека съди между мен и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти. След като Давид изговори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас. И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми се отплати с добро, а аз ти мислех злото. Ти показа днес, че си ми направил добро, защото, когато Господ ме беше предал в ръцете ти, ти не ме уби. Понеже кой човек, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? И така, Господ да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес. Сега познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка. И така, закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мен и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом. И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома, а Давид и мъжете му се изкачиха на скалистото място.

1 Царе 24:1-22 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

А Давид се махна оттам и живееше в недостъпни места край Ен-Гади. И когато Саул се завърна от преследването на филистимците, съобщиха му: „Ето Давид е в пустинните места при Ен-Гади“. Тогава Саул взе три хиляди мъже, подбрани от цял Израил, и тръгна да търси Давид и хората му по скалите на планината Дивите кози. И по пътя отиде при овчите кошари и там имаше пещера. Саул влезе по нужда, а Давид и хората му седяха навътре в пещерата. И хората на Давид му казаха: „Ето деня, за който Господ ти каза: „Ето Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ще направиш с него, каквото смяташ за добро.“ Тогава Давид стана и отряза края на Сауловата горна дреха. Но след това сърцето на Давид трепна поради това, че отряза края на Сауловата горна дреха. И каза на хората си: „Да ме пази Господ да не сторя това на своя господар, на помазаника Господен, да сложа ръка на него, понеже той е помазаник на Господа.“ И Давид сдържа хората си с тези думи и не им позволи да нападнат Саул. А Саул стана, излезе от пещерата и потегли по пътя. След това Давид стана, излезе от пещерата и викна към Саул: „Господарю мой, царю!“ Саул се огледа назад, а Давид сведе лице до земята и се поклони. Тогава Давид попита Саул: „Защо се вслушваш в думите на хората, които казват: „Ето Давид ти желае злото“? Ето днес твоите очи виждат, че Господ те предаваше сега в моите ръце в пещерата и ми казваха да те убия. Но аз те пощадих и казах: „Няма да вдигна ръката си срещу своя господар, понеже е помазаник на Господа.“ Погледни, татко мой, и виж края на твоята връхна дреха в ръката ми, защото отрязах края на дрехата ти, но не те убих. Знай и разбери, че в ръката ми няма зло и престъпление и не съм съгрешил против тебе, а ти искаш да отнемеш живота ми. Нека Господ отсъди между мене и тебе. Нека Господ да ти въздаде за мене, но моята ръка няма да се вдигне срещу тебе. Както казва старата поговорка: „От беззаконници произлиза беззаконие.“ Затова моята ръка няма да се вдигне срещу тебе. Против кого е излязъл израилският цар? Кого преследваш? Едно мъртво куче! Една бълха! Нека Господ да бъде съдията и да отсъди между мене и тебе. Нека види, да разследва делото ми и да ме избави от ръката ти.“ И след като Давид завърши с тези думи, тогава Саул каза: „Твоят глас ли е това, Давиде, сине мой?“ И Саул извиси гласа си, заплака и каза на Давид: „Ти си по-справедлив от мене, защото ми отвърна с добро, а аз ти мислех злото. Ти показа днес това, като ми направи добро: не ме уби, когато Господ ме предаде в ръката ти. Защото, ако някой намери врага си в притеснение, ще го остави ли по пътя невредим? Господ да ти въздаде добро за това, което ти направи днес. И ето сега аз зная, че наистина ще бъдеш цар и че царството на Израил ще се укрепи чрез ръката ти. Закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене и няма да заличиш името ми от бащиния ми дом.“

1 Царе 24:1-22 Верен (VBG)

И Давид се изкачи оттам и остана в непристъпните места на Енгади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му съобщиха и казаха: Ето, Давид е в пустинята Енгади. Тогава Саул взе три хиляди избрани мъже от целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по Скалите на дивите кози. Така той дойде при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. И Саул влезе вътре по нужда. А Давид и мъжете му седяха по-навътре в пещерата. Тогава мъжете на Давид му казаха: Ето, това е денят, за който ГОСПОД ти каза: Ето, Аз ще предам врага ти в ръката ти и ти ще му сториш, каквото ти се вижда добро. Тогава Давид стана и отряза тайно един край от дрехата на Саул. А след това сърцето на Давид се разтрепери, понеже беше отрязал края на дрехата на Саул. Затова той каза на мъжете си: Да не ми даде ГОСПОД да сторя такова нещо на господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник, да простра ръката си против него! Защото той е ГОСПОДНИЯТ помазаник! И Давид възпря мъжете си с тези думи и не им позволи да се вдигнат против Саул. А Саул стана от пещерата и си отиде по пътя. И след това и Давид стана и излезе от пещерата, и извика след Саул, и каза: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лицето си до земята и се поклони. И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид ти иска злото? Ето, в този ден очите ти видяха, че ГОСПОД те предаде в ръката ми в пещерата; и някои казаха да те убия, но аз те пощадих и казах: Няма да простра ръката си против господаря си, защото е ГОСПОДНИЯТ помазаник. Татко мой, виж! Виж даже края на дрехата си в ръката ми! Защото по това, че отрязах края на дрехата ти, а не те убих, познай и разбери, че в ръката ми няма нито зло, нито престъпление, и че не съм съгрешил против теб. А ти гониш живота ми, за да го отнемеш. ГОСПОД нека отсъди между мен и теб и ГОСПОД нека ти отмъсти за мен; но моята ръка няма да бъде против теб! Както казва поговорката на древните: От беззаконните излиза беззаконие. Но моята ръка няма да бъде против теб. След кого е излязъл израилевият цар? Кого преследваш ти? Едно умряло куче, една бълха! Затова нека ГОСПОД бъде съдия и отсъди между мен и теб, и нека види и защити делото ми, и ме избави от ръката ти! И когато Давид свърши да говори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул издигна гласа си, и плака. И каза на Давид: Ти си по-праведен от мен, защото ти ми отплати с добро, а аз ти отплатих със зло. И ти показа днес, че се отнесе добре с мен, защото ГОСПОД ме предаде в ръката ти и ти не ме уби. Понеже, ако човек намери врага си, би ли го оставил да си отиде невредим по пътя? Затова нека ГОСПОД ти отплати с добро за това, което ми направи днес! И сега, ето, зная, че ти със сигурност ще станеш цар и че израилевото царство ще се утвърди в ръката ти. Затова сега, закълни ми се в ГОСПОДА, че няма да отсечеш потомството ми след мен и че няма да изличиш името ми от бащиния ми дом!

1 Царе 24:1-22 Ревизиран (BG1940)

След това Давид излезе от там и седна в недостъпните места на Ен-гади; и като се върна Саул от преследването на филистимците, известиха му, казвайки: Ето, Давид е в пустинята Ен-Гади. И тогава Саул взе три хиляди мъже избрани, измежду целия Израил, та отиде да търси Давида и мъжете му по скалите на дивите кози. И дойде при кошарите на овците край пътя, гдето имаше пещера; там Саул влезе по нуждата си {Еврейски: Да покрие нозете си.}, а Давид и мъжете му седяха по-навътре в пещерата. И мъжете на Давида му рекоха: Ето денят, за който Господ ти каза: Ето Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще му сториш както ти се вижда за добро. Тогава Давид стана та отряза скришно полата на Сауловата мантия. А по-после Давид се смути в сърцето си, за гдето отряза Сауловата пола. И рече на мъжете си: Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да дигна ръка против него; защото е Господният помазаник. С тия думи Давид спря мъжете си, и не ги остави да се подигнат против Саула. А Саул стана от пещерата и отиде по пътя си. После стана Давид та излезе из пещерата и извика подир Саула казвайки: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна отдире си, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони. И Давид каза на Саула: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти? Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми тоя ден в пещерата; и едни рекоха да те убия; но аз те пожалих, защото рекох: Не ща да дигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник. Виж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми, и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти гониш живота ми, за да го отнемеш. Господ нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе; обаче моята ръка не ще се дигне против тебе. Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка не ще се дигне против тебе. Подир кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? Подир умряло куче, подир една бълха. Господ, прочее, нека бъде съдия и нека съди между мене и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми, и нека ме избави от ръката ти. И като изговори Давид тия думи на Саула, рече Саул: Това твоят глас ли е, чадо мое Давиде? И Саул плака с висок глас. И рече на Давида: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло. И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ бе ме предал в ръцете ти, ти не ме уби. Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ, прочее, да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес. И сега, ето, познавам че наистина ти ще станеш цар, и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка. Сега, прочее, закълни ми се в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене, и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом. И Давид се закле на Саула. Тогава Саул си отиде у дома си, а Давид и мъжете му се изкачиха на твърдото място.