1 Царе 18:1-5
1 Царе 18:1-5 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа. В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа. Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си. И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.
1 Царе 18:1-5 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Когато Давид завърши разговора със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна като себе си. В онзи ден Саул задържа Давид и не го остави да се върне в дома на баща си. А понеже го обикна като себе си, Йонатан сключи съюз с Давид. Тогава Йонатан сне горната си дреха, която носеше, и я даде на Давид, също – снаряжението си, меча си, лъка си и пояса си. И Давид отиваше навсякъде, където го изпращаше Саул, като действаше разумно. Тогава Саул го постави над своите воини. И това се хареса на целия народ и дори на Сауловите служители.
1 Царе 18:1-5 Верен (VBG)
А когато той свърши да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна като собствената си душа. И Саул го взе в онзи ден и не му позволи да се върне в бащиния си дом. И Йонатан и Давид направиха завет, защото Йонатан го обичаше като собствената си душа. И Йонатан съблече мантията си, която беше на него, и я даде на Давид и ризницата си, и меча си, и лъка си, и пояса си. И Давид излизаше навсякъде, където го изпращаше Саул, и успяваше; и Саул го постави над военните мъже. И той беше добър в очите на целия народ и в очите на служителите на Саул.
1 Царе 18:1-5 Ревизиран (BG1940)
И като престана <Давид> да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа. И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа. Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си. И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.