1 Коринтяни 7:1-40
1 Коринтяни 7:1-40 Верен (VBG)
А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена. Но за да се избягва блудството, нека всеки мъж да има своя собствена жена, и всяка жена да има свой собствен мъж. Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; също и жената – с мъжа. Жената няма власт над своето тяло, а мъжът; но също така и мъжът няма власт над своето тяло, а жената. Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предадете на молитва, и пак бъдете заедно, за да не би Сатана да ви изкушава чрез това, че не можете да се въздържате. Но това казвам като позволение, а не като заповед. Но аз желая всички хора да са като мен. Обаче всеки има своя собствена дарба от Бога – един така, а друг иначе. А на неженените и вдовиците казвам: добро е за тях, ако си останат като мен. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. А на женените поръчвам, и то не аз, а Господ: жена да не напуска мъжа си; но ако е напуснала, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си; и мъж да не оставя жена си. А на другите казвам аз, а не Господ: ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя. И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез своя мъж; иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети. Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са заробени. Бог обаче ни е призовал към мир. Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си? Но както Бог е отредил на всеки един и както Господ е призовал всеки един, така нека всеки да постъпва. И така нареждам за всичките църкви. Обрязан ли е бил призован някой, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил призован някой, да не се обрязва. Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а важното е пазенето на Божиите заповеди. Нека всеки си остава в званието, в което е бил призован. Като роб ли си бил призован? Да не те е грижа, но ако можеш да бъдеш свободен, по-добре се възползвай. Защото този, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; също така и този, който е бил призован като свободен човек, е роб на Христос. С цена сте били купени, не ставайте роби на хора. Братя, нека всеки остане пред Бога в това, в което е бил призован. Относно девиците нямам заповед от Господа, но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде достоен за доверие. И така, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро: добре е за човека да остане така, както си е. Вързан ли си за жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена. Но ако все пак се ожениш, не съгрешаваш; и ако една девица се омъжи, не съгрешава. Но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля. Това казвам, братя, че времето е кратко. Затова отсега нататък тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат; и онези, които плачат – като че не плачат; които се радват – като че не се радват; които купуват – като че не притежават; и които си служат със света – като че не са предадени на него; защото сегашното състояние на този свят преминава. А аз желая вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за това, което е Господно – как да угажда на Господа; а жененият се грижи за това, което е световно – как да угажда на жена си. Има разлика между жена и девица: неомъжената се грижи за това, което е Господно – да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно – как да угажда на мъжа си. И това казвам за ваша собствена полза – не за да ви сложа оглавник, а заради благоприличието и за да постоянствате в Господа, без да се отвличате. Но ако някой мисли, че постъпва нередно със своята девица, ако є е преминала цветущата възраст, и ако трябва да стане така, нека прави каквото иска; не съгрешава; нека се женят. Но този, който стои твърд в сърцето си, като не бива принуден, а има власт над волята си, и е решил това в сърцето си – да запази своята девица – прави добре. Така че този, който омъжи девицата си, прави добре; а който не я омъжи, прави по-добре. Жената е обвързана дотогава, докогато е жив мъжът є; но ако мъжът є умре, е свободна да се омъжи за когото иска, но само в Господа. Но по мое мнение, по-щастлива е, ако си остане така. А мисля, че и аз имам Божия Дух.
1 Коринтяни 7:1-40 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена. Но зада се избягва блудството, нека всеки мъж има своя жена и всяка жена да има свой мъж. Мъжът нека има с жената дължимотокъм нея сношение; подобно и жената с мъжа. Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би Сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате. Но това казвам като позволение, а не като заповед. Обаче бих желал всички човеци да бъдат, какъвто съм аз. Но всеки има свой особен дар от Бога – един така, а друг иначе. А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват в страст. А на женените заръчвам, и то не аз, а Господ: Жена да не оставя мъжа си (но ако го остави, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си); и мъж да не напуска жена си. А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я напуска. И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж, иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи. Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени под брачния закон. Бог обаче ни е призовал към мир. Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си? Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил сили, и всеки, както Бог го е призовал; и така заръчвам по всички църкви. Обрязан ли е бил призован някойвъв вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да не се обрязва. Обрязването е нищо и необрязването е нищо, новажното е пазенето на Божиите заповеди. Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован във вярата. В положение на роб ли си бил призован? Да не те е грижа (но ако можеш да станеш свободен, по-добре използвайслучая); защото който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христос. С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци. Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога. Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен. И така, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека да остане така, както си е. Вързан ли си за жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена. Но ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля. Само това казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат; и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават; и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние на този свят преминава. А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господне, как да угажда на Господа; а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си. Също така има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господне, за да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си. И казвам това за ваша собствена полза, не за да ви сложа оглавник, а заради благоприличието и за да служите на Господа без отвличане на ума. Ако пък някой мисли, че не е неприлично да постъпва така със своята дъщеря девица, чиято цветуща възраст отминава, и ако трябва да стане това, нека прави каквото иска; не съгрешава; нека се женят. Но който стои твърд в сърцето си и не бива принуден, а има власт да изпълни волята си и е решил в сърцето си да държи дъщеря си, девицата, неомъжена, ще направи добре. Така че който омъжи дъщеря си, девицата, добре прави; а който не я омъжи, ще направи по-добре. Жената е вързана, докато е жив мъжът ѝ; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото иска, само в Господа. Но по моето мнение по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.
1 Коринтяни 7:1-40 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
А на това, което ми бяхте писали, отговарям: добре е човек да не се свързва с жена, но за да се избягва блудството, нека всеки мъж си има своя жена и всяка жена да си има свой мъж. Мъжът да отдава на жена си дължимото внимание, а също и жената – на мъжа. Жената не е господарка на своето тяло, а мъжът ѝ, също и мъжът не е господар на своето тяло, а жена му. Не се лишавайте един от друг освен по взаимно съгласие за известно време, за да се отдадете на пост и молитва. После пак се съберете заедно, за да не ви изкушава Сатаната поради вашето невъздържание. Това обаче ви го казвам по снизхождение, а не като заповед. Защото желая всички хора да са като мене, но всеки си има своя дарба от Бога: един – една, друг – друга. А на неженените и на вдовиците казвам: добре е за тях, ако си останат като мене. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, понеже е по-добре да се оженят, отколкото да се разпалват. На женените пък заповядвам – не аз, а Господ: жена да не се разделя от мъжа си, ако обаче се раздели, да си остане неомъжена или да се помири с мъжа си, и мъж да не оставя жена си. А на останалите аз казвам, не Господ: ако някой брат има жена, която не е вярваща и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя, също и ако някоя жена има мъж, който не е вярващ и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя. Защото невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж. Иначе децата ви щяха да са нечисти, а сега те са осветени. Ако обаче невярващият иска да се развежда, нека се развежда. В такива случаи братът или сестрата не са заробени, защото Бог ни е призовал да живеем в мир. И знаеш ли, жено, дали няма ти да спасиш мъжа си? Или ти, мъжо, знаеш ли дали няма да спасиш жена си? Нека само всеки да постъпва така, както му е отредил Бог и както го е призовал Господ. Това заръчвам по всички църкви. Някой е призован обрязан – нека не се крие. Друг е призован необрязан – нека не се обрязва. Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а спазването на Божиите заповеди е всичко. Кой в каквото положение е призован, в него да си остава. Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си. Защото роб, който е призован от Господа, става свободен чрез Господа, както и свободният човек, щом е призован, става роб на Христос. Вие сте скъпо купени – не ставайте роби на хора. Братя, нека всеки да си остава пред Бога в положението, в което е призован. За девствените нямам заповед от Господа, а ви давам мнението си като човек, който поради милостта на Господа е достоен за доверие. Поради сегашното трудно положение намирам за добро това: добре е за човека да си бъде, както е: свързан ли си с жена, не търси развод; не си ли женен, не търси съпруга. Ако пък се ожениш, не вършиш грях, и девицата, ако се омъжи, не върши грях. Но такива хора ще имат житейски грижи, а аз ви щадя. Това ви казвам, братя: времето, което остава, е кратко, затова онези, които имат жени, да живеят така, сякаш нямат, и онези, които плачат – сякаш не плачат, и които се радват – сякаш не се радват, и които купуват – сякаш не притежават, и които се ползват от този свят – сякаш не се ползват, защото този свят е преходен. А аз искам вие да бъдете без такива грижи. Нежененият се грижи за неща, които са свързани с Господа – как да угоди на Господа, а жененият се грижи за житейските неща – как да угоди на жена си. Различават се в грижите си също омъжената жена и девицата. Неомъжената се грижи за неща, които са свързани с Господа, за да бъде свята и по тяло, и по дух. А омъжената се грижи за светските неща – как да угоди на мъжа си. Говоря ви това за ваша полза – не за да ви метна примка, а за да служите на Господа благоприлично и постоянно, без да се отвличате. Ако пък някой смята, че е неприлично девицата му да остане в напреднала възраст и че така трябва да постъпи, нека направи, както желае; няма да съгреши – нека се омъжват. Който обаче е непоколебимо твърд в сърцето си, няма такава нужда и е властен над волята си, щом е решил в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. Така че и онзи, който омъжва девицата си, добре прави, и който не я омъжва, още по-добре прави. Жената е обвързана по закон, докато е жив мъжът ѝ, но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна да се омъжи за когото иска, само да е според волята на Господа. По-блажена е обаче, ако си остане така, според моето мнение; а смятам, че и аз имам Божий Дух.
1 Коринтяни 7:1-40 Ревизиран (BG1940)
А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена. Но, за <да се избягват> блудодеянията, нека всеки <мъж> има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж. Мъжът нека има с жената дължимото <към нея> сношение; подобно и жената с мъжа. Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. Не лишавайте един друг от <съпружеско сношение>, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате. Но, това казвам, като позволение, а не като заповед. Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак. А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз. Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват. А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си; (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си. А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща. И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, <своя мъж;> инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети. Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива <случаи> братът или сестрата не са поробени <на брачния закон>. Бог, обаче, ни е призвал към мир. Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си? Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил <сили>, и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви. Обрязан ли е бил призован някой <във вярата>, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва. Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но <важното е> пазенето на Божиите заповеди. Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован <във вярата>. <В положение на> роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай <случая>); защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа. С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци. Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога. Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен. И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е. Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена. Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля. Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат; и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че <нищо> не притежават; и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние {Гръцки: Образът.} на тоя свят преминава. А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа; а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си. Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си. И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума. Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към <дъщеря> си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят. Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт <да изпълни> волята си, и е решил в сърцето си да държи <дъщеря> си девицата <неомъжена>, ще направи добре. Така щото, който омъжи <дъщеря> си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре. Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа. Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.