1 Коринтяни 14:21-40
1 Коринтяни 14:21-40 Ревизиран (BG1940)
В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ. Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството <е белег> не за невярващите, а за вярващите. И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на <непознати> езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели? Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички; тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас. Тогава, братя, що става <между вас?> Когато се събирате всеки има <да предлага> псалом, има поучение, има откровение, има <да говори непознат> език, има тълкувание. Всичко да става за назидание. Ако някой говори на непознат език, <нека говорят> по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува. Но ако няма тълкувател, <такъв> нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога. От пророците нека говорят <само> двама или трима, а другите да разсъждават. Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква. Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на <самите> пророци. Защото Бог не е <Бог> на безредие, а на мир, както и <поучавам> по всичките църкви на светиите. Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква. Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало? Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. Но ако някой не <иска да> признае, нека не признае. Затова, братя мои, копнейте за <дарбата да> пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици. Обаче, всичко нека става с приличие и ред.
1 Коринтяни 14:21-40 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
В закона е писано: „Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ; но и така няма да Ме послушат“, казва Господ. И така, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите. И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на непознати езици, и влязат хора невежи или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели? Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или невеж, той се обвинява от всички и се осъжда от всички; тайните на сърцето му стават явни; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони на Бога и ще изповяда, че наистина Бог е между вас. Тогава, братя, какво става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание. Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува. Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църква и нека говори на себе си и на Бога. От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават. Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъкне. Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на самите пророци. Защото Бог не еБог на безредие, а на мир, както и поучавам по всички църкви на светиите. Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква. Какво? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало? Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. Но ако някой не иска да признае, нека не признае. Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате и не забранявайте да се говорят и езици. Обаче нека всичко става с приличие и ред.
1 Коринтяни 14:21-40 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
В Закона е писано: „На чужди езици и с чужда уста ще говоря на този народ, но и в такъв случай няма да Ме послушат, казва Господ.“ Така че езиците са белег не за вярващите, а за невярващите, докато пророчеството не е за невярващите, а за вярващите. Ако например се събере цялата църква заедно и всички заговорят на непознати езици, и влязат неподготвени или невярващи, няма ли да си рекат, че сте полудели? Ако обаче всички пророчестват и влезе някой невярващ или неподготвен, той от всички се изобличава, от всички се осъжда и така се разкриват тайните на сърцето му. Тогава той ще падне по очи да се поклони на Бога и ще изповяда: „Наистина Бог е с вас!“ Какво следва от това, братя? Когато се събирате и всеки от вас има да предложи било псалом, било поучение, било език, било откровение, било тълкуване, всичко да става за поука. Ако някои говорят на непознат език, да говорят по двама или най-много по трима, и то един след друг, а един да тълкува. Ако пък няма тълкувател, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога. От пророците да говорят двама или трима, а другите да преценяват. Но ако дойде откровение на друг, който седи, първият да млъкне. Така един след друг можете всички да пророкувате, та всички да се поучават и всички да се насърчават. А пророческите дарби са подчинени на пророците, защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всички църкви между вярващите. Жените ви в църковните събирания да мълчат – на тях не е позволено да говорят, а както казва и Законът, да се подчиняват. Ако пък искат нещо да научат, да питат мъжете си вкъщи, понеже е срамота жена да говори в църква. Нима от вас излезе Божието слово или само до вас достигна? Ако някой смята, че е пророк или че има духовна дарба, той трябва да разбере, че това, което ви пиша, са заповеди на Господа. А който не разбира, нека не разбира. Така че, братя, стремете се ревностно към пророчестване, но не пречете да се говорят и непознати езици. Нека всичко става с приличие и ред.
1 Коринтяни 14:21-40 Верен (VBG)
В закона е писано: "Чрез другоезични хора и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ, но и така няма да Ме послушат", казва Господ. И така, езиците не са белег за вярващите, а за невярващите. А пророчеството не е за невярващите, а за вярващите. И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на езици, и влязат хора неучени или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели? Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или неучен, той се обвинява от всички и се осъжда от всички, тайните на сърцето му се откриват; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони пред Бога и ще изповяда, че Бог наистина е между вас. Тогава, братя, какво става? Когато се събирате, всеки от вас има псалм, има поучение, има откровение, има език, има тълкуване. Всичко да става за изграждане. Ако някой говори на език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред, а един да тълкува. Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църквата и нека говори на себе си и на Бога. От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да преценяват. Но ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека да замълчи. Защото можете да пророкувате всички един след друг, за да се поучават всички и всички да се насърчават. И духовете на пророците се покоряват на пророците. Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всичките църкви на светиите, жените нека да мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а да се подчиняват, както казва и законът. Но ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома, защото е срамно за жена да говори в църква. Или Божието слово излезе от вас? Или стигна само до вас? Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. Но ако някой не иска да узнае, нека остане в незнание. Затова, братя мои, копнейте да пророкувате и не забранявайте да се говори на езици. И нека всичко да става с приличие и ред.
1 Коринтяни 14:21-40 Ревизиран (BG1940)
В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ. Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството <е белег> не за невярващите, а за вярващите. И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на <непознати> езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели? Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички; тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас. Тогава, братя, що става <между вас?> Когато се събирате всеки има <да предлага> псалом, има поучение, има откровение, има <да говори непознат> език, има тълкувание. Всичко да става за назидание. Ако някой говори на непознат език, <нека говорят> по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува. Но ако няма тълкувател, <такъв> нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога. От пророците нека говорят <само> двама или трима, а другите да разсъждават. Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква. Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на <самите> пророци. Защото Бог не е <Бог> на безредие, а на мир, както и <поучавам> по всичките църкви на светиите. Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква. Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало? Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. Но ако някой не <иска да> признае, нека не признае. Затова, братя мои, копнейте за <дарбата да> пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици. Обаче, всичко нека става с приличие и ред.