1 Коринтяни 14:1-40
1 Коринтяни 14:1-40 Ревизиран (BG1940)
Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за <дарбата> да пророкувате. Защото, който говори на <непознат> език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не <му> разбира, понеже с духа <си> говори тайни. А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха. Който говори на <непознат> език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата. Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори <разни> езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата. <Кажете> сега, братя, ако дойда при вас и говоря <непознати> езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или <някое> откровение, или знание, или пророчество, или поука? Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката? Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой? Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с <някакво> значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра. Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един <от тях> не е без значение. Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори <ще бъде> другоезичен за мене. Така и вие, понеже копнеете за духовните <дарби>, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата. Затова, който говори на <непознат> език, нека се моли <за дарбата и> да тълкува. Защото, ако се моля на <непознат> език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод. Тогава що? Ще се моля с духа си, <но> ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, <но> ще пея и с ума си. Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш? Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава. Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на <непознат> език. Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум. В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ. Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството <е белег> не за невярващите, а за вярващите. И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на <непознати> езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели? Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички; тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас. Тогава, братя, що става <между вас?> Когато се събирате всеки има <да предлага> псалом, има поучение, има откровение, има <да говори непознат> език, има тълкувание. Всичко да става за назидание. Ако някой говори на непознат език, <нека говорят> по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува. Но ако няма тълкувател, <такъв> нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога. От пророците нека говорят <само> двама или трима, а другите да разсъждават. Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква. Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на <самите> пророци. Защото Бог не е <Бог> на безредие, а на мир, както и <поучавам> по всичките църкви на светиите. Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква. Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало? Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. Но ако някой не <иска да> признае, нека не признае. Затова, братя мои, копнейте за <дарбата да> пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици. Обаче, всичко нека става с приличие и ред.
1 Коринтяни 14:1-40 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Устремете се след любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате. Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си говори тайни. А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха. Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата. Бих желал всички вие да говорите езици, а още повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата. Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползвам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поучение? Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако нямат отличително звучене, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката? Защото ако тръбата издадеше неопределен зов, кой би се приготвил за бой? Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра. Има, може да се каже, толкова вида езици на света; и нито един от тях не е без значение. И така, ако не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори. И този, който говори, ще бъде другоезичен за мене. Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата. Затова който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува. Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод. Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си. Иначе, ако славословиш с духа си, как ще каже: Амин на твоето благодарение онзи, който е в положението на неуките, като не знае какво говориш? Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава. Благодаря на Бога, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език. Братя, не бъдете невръстни деца по ум, а бидейки деца по отношение на злото, бъдете пълнолетни по ум. В закона е писано: „Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ; но и така няма да Ме послушат“, казва Господ. И така, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите. И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на непознати езици, и влязат хора невежи или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели? Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или невеж, той се обвинява от всички и се осъжда от всички; тайните на сърцето му стават явни; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони на Бога и ще изповяда, че наистина Бог е между вас. Тогава, братя, какво става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание. Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува. Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църква и нека говори на себе си и на Бога. От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават. Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъкне. Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на самите пророци. Защото Бог не еБог на безредие, а на мир, както и поучавам по всички църкви на светиите. Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква. Какво? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало? Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. Но ако някой не иска да признае, нека не признае. Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате и не забранявайте да се говорят и езици. Обаче нека всичко става с приличие и ред.
1 Коринтяни 14:1-40 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Силно се стремете към любовта, проявявайте усърдие към духовните дарби, а особено към пророчестване, защото онзи, които говори непознат език, говори не на хора, а на Бога, понеже никой не разбира, но той с духа си изговаря тайни. Онзи обаче, който пророчества, той говори на хора за поука, наставление и утеха. Който говори непознат език, себе си поучава, а който пророчества, поучава църквата. Желая всички да говорите разни езици, но още повече – да пророчествате, защото този, който пророчества, е по-важен от онзи, който говори езици, освен ако ги тълкува, за да поучи църквата. Ако сега, братя, дойда при вас и говоря непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом не ви говоря било чрез откровение или знание, било чрез пророчество или поучение? И бездушните предмети като кавал или гусла, които издават звуци, ако не издадат разделни звукове, как ще се познае какво се свири на кавала или на гуслата? И ако тръбата издаваше неопределен звук, кой щеше да се приготви за битка? Също така и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере какво казвате? Защото ще говорите на вятъра. Има кой знае колко много езици в света и никой от тях не е безсмислен; ако обаче не разбирам езика, който се говори, за говорещия ще бъда чужденец и говорещият ще бъде чужденец за мене. Също така и вие, понеже ревностно желаете духовни дарби, стремете се да получите в изобилие онези от тях, които са за поука на църквата. Затова който говори на непознат език, нека се моли и за дарба да тълкува, защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, но умът ми остава безучастен. Какво следва значи? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума; ще пея с духа си, но ще пея и с ума. Защото ако благословиш с духа си, как обикновеният вярващ ще каже „амин“ на твоята благодарствена молитва, като не знае какво говориш? Ти добре благодариш, но другият не се поучава. Благодаря на своя Бог, че повече от всички вас говоря непознати езици, но в църква предпочитам да кажа пет думи на разбираем език, за да поуча и други, отколкото безброй думи на непознат език. Братя, не бъдете деца по ум. Бъдете незлобиви като деца, но разсъждавайте като зрели хора. В Закона е писано: „На чужди езици и с чужда уста ще говоря на този народ, но и в такъв случай няма да Ме послушат, казва Господ.“ Така че езиците са белег не за вярващите, а за невярващите, докато пророчеството не е за невярващите, а за вярващите. Ако например се събере цялата църква заедно и всички заговорят на непознати езици, и влязат неподготвени или невярващи, няма ли да си рекат, че сте полудели? Ако обаче всички пророчестват и влезе някой невярващ или неподготвен, той от всички се изобличава, от всички се осъжда и така се разкриват тайните на сърцето му. Тогава той ще падне по очи да се поклони на Бога и ще изповяда: „Наистина Бог е с вас!“ Какво следва от това, братя? Когато се събирате и всеки от вас има да предложи било псалом, било поучение, било език, било откровение, било тълкуване, всичко да става за поука. Ако някои говорят на непознат език, да говорят по двама или най-много по трима, и то един след друг, а един да тълкува. Ако пък няма тълкувател, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога. От пророците да говорят двама или трима, а другите да преценяват. Но ако дойде откровение на друг, който седи, първият да млъкне. Така един след друг можете всички да пророкувате, та всички да се поучават и всички да се насърчават. А пророческите дарби са подчинени на пророците, защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всички църкви между вярващите. Жените ви в църковните събирания да мълчат – на тях не е позволено да говорят, а както казва и Законът, да се подчиняват. Ако пък искат нещо да научат, да питат мъжете си вкъщи, понеже е срамота жена да говори в църква. Нима от вас излезе Божието слово или само до вас достигна? Ако някой смята, че е пророк или че има духовна дарба, той трябва да разбере, че това, което ви пиша, са заповеди на Господа. А който не разбира, нека не разбира. Така че, братя, стремете се ревностно към пророчестване, но не пречете да се говорят и непознати езици. Нека всичко става с приличие и ред.
1 Коринтяни 14:1-40 Верен (VBG)
Стремете се към любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате. Защото, който говори на език, той не говори на хора, а на Бога, защото никой не го разбира; но в духа говори тайни. А който пророкува, той говори на хората за изграждане и увещание, и утеха. Който говори на език, изгражда себе си; а който пророкува, изгражда църквата. Желал бих всички вие да говорите на езици, а още повече да пророкувате; а който пророкува, е по-горен от този, който говори на езици, освен ако тълкува, за да се изгражда църквата. Но сега, братя, ако дойда при вас и говоря на езици, какво ще ви ползвам, освен ако не ви съобщя или откровение, или знание, или пророчество, или поучение? Дори бездушните неща като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако не се различават тоновете им, как ще се познае какво свирят със свирката или с гъдулката? Защото и ако тръбата издадеше неопределен звук, кой би се приготвил за бой? Също така и вие, ако не изговаряте с езика разбираеми думи, как ще се познае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра. Има например толкова вида езици на света; и нито един от тях не е без значение. И така, ако аз не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори, и този, който говори, ще бъде другоезичен за мен. Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за изграждане на църквата. Затова, който говори на език, нека се моли за дарбата и да тълкува. Защото, ако се моля на език, духът ми се моли, но умът ми не дава плод. Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си. Иначе, ако славиш с духа си, как ще каже: Амин! на твоето благодарение онзи, който е в положението на неучения, като не знае какво говориш? Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се изгражда. Благодаря на моя Бог, че аз говоря езици повече от всички вас; но в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на език. Братя, не бъдете деца по ум, но бъдете невръстни в злобата, а по ум бъдете пълнолетни. В закона е писано: "Чрез другоезични хора и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ, но и така няма да Ме послушат", казва Господ. И така, езиците не са белег за вярващите, а за невярващите. А пророчеството не е за невярващите, а за вярващите. И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на езици, и влязат хора неучени или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели? Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или неучен, той се обвинява от всички и се осъжда от всички, тайните на сърцето му се откриват; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони пред Бога и ще изповяда, че Бог наистина е между вас. Тогава, братя, какво става? Когато се събирате, всеки от вас има псалм, има поучение, има откровение, има език, има тълкуване. Всичко да става за изграждане. Ако някой говори на език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред, а един да тълкува. Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църквата и нека говори на себе си и на Бога. От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да преценяват. Но ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека да замълчи. Защото можете да пророкувате всички един след друг, за да се поучават всички и всички да се насърчават. И духовете на пророците се покоряват на пророците. Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всичките църкви на светиите, жените нека да мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а да се подчиняват, както казва и законът. Но ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома, защото е срамно за жена да говори в църква. Или Божието слово излезе от вас? Или стигна само до вас? Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. Но ако някой не иска да узнае, нека остане в незнание. Затова, братя мои, копнейте да пророкувате и не забранявайте да се говори на езици. И нека всичко да става с приличие и ред.