1 Коринтяни 13:11-13
1 Коринтяни 13:11-13 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
1 Коринтяни 13:11-13 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете преценявах, но когато станах мъж, изоставих детското. Защото сега гледаме смътно, като в огледало, а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна. А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта.
1 Коринтяни 13:11-13 Верен (VBG)
Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското. Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.
1 Коринтяни 13:11-13 Ревизиран (BG1940)
Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. Защото сега виждаме <нещата> неясно, като в огледало, а тогава <ще ги видим> лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.