1 Коринтяни 12:1-26
1 Коринтяни 12:1-26 Ревизиран (BG1940)
При това, братя, желая да разберете и за духовните <дарби>. Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха. Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух. Дарбите са различни; но Духът е същият. Службите са различни; но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките <човеци>. А на всеки се дава проявяването на Духа за <обща> полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг <да говори> разни езици; а пък на друг да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно. Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, <пак> са едно тяло, така е и Христос. Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух <да съставляваме> едно тяло, и всички от един Дух се напоихме. Защото тялото не се състои от една част, а от много. Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото. И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието? Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно. Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото? Но сега те са много части, а едно тяло. И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни. Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими; и тия <части> на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни <части> получават най-голямо благоприличие. А благоприличните ни <части> нямат нужда <от това>. Но Бог е сглобил тялото <така>, че е дал по-голяма почит на оная част, която не <я> притежава; за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави <една> част, всичките части се радват заедно с нея.
1 Коринтяни 12:1-26 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби. Вие знаете, че когато бяхте езичници, се отвличахте към немите идоли, както и да ви водеха. Затова ви известявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да нарече Исус Господ, освен със Святия Дух. Дарбите са различни, но Духът е същият. Службите са различни, но Господ е същият. Различни са и действията, но Бог е същият, Който върши всичко във всички човеци . А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг – да говори със знание чрез същия Дух, на друг – вяра чрез същия Дух, а пък на друг – изцелителни дарби чрез единия Дух; на друг – да върши велики дела, а на друг – да пророкува; на друг – да разпознава духовете; на друг – да говори разни езици; а пък на друг – да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както иска. Защото както тялото е едно, а има много части, и всички части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло и всички с един Дух се напоихме. Защото тялото не се състои от една част, а от много. Ако кажеше кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието? Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно. И пак, ако те бяха всички една част, къде щеше да е тялото? Но сега те са много части, а пък едно тяло. И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не ми трябвате. Напротив, тези части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими; и тези части на тялото, които ни се виждат по-малко достойни за почит, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават по-голямо благоприличие. А благоприличните ни части нямат нуждаот това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава; за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всички части се радват заедно с нея.
1 Коринтяни 12:1-26 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Братя, искам да сте наясно за духовните дарби. Знаете, че когато бяхте езичници, ходехте при немите идоли, сякаш ви теглеха. Затова ви известявам, че никой, който говори чрез силата на Божия Дух, не казва: „Анатема на Иисус!“ И никой не може да каже: „Иисус е Господ“, освен чрез Светия Дух. Има различни дарби, но един и същ е Духът, Който ги дава; има различни служения, но един и същ е Господ, Който ги възлага; има и различни дейности, но Бог е един и същ, а Той върши всичко у всички. И на всеки един се дава да се прояви у него Духът за обща полза. Защото на един чрез Духа се дава слово на мъдрост, на друг чрез същия Дух – слово на знание; на един чрез същия Дух – вяра, на друг чрез същия Дух – дарби за лекуване; на един – да извършва чудеса, на друг – да пророкува; на един – да различава духовете, на друг – да говори разни езици, а на друг – да ги тълкува. Всичко това идва от действието на един и същи Дух, Който разпределя на всеки отделно, както си иска. И както тялото е едно, а има много части и всички части на едното тяло, макар и да са много, са едно тяло, така е и Христос. Защото всички ние сме кръстени чрез единия Дух, за да сме едно тяло – било юдеи или елини, било роби или свободни, и всички сме напоени от единия Дух. Защото и тялото не се състои от една част, а от много. Ако кракът рече: „Аз не съм ръка, значи не принадлежа към тялото“, нима затова той наистина не е от тялото? И ако ухото рече: „Аз не съм око, значи не принадлежа към тялото“, нима затова то наистина не е от тялото? Ако цялото тяло е око, къде ще е слухът? Ако цялото е ухо, къде ще е обонянието? Но, ето Бог е наредил всяка една от частите в тялото така, както е пожелал. И ако всички бяха само една част, къде щеше да е тялото? А ето че частите са много, но тялото е едно. Не може окото да каже на ръката: „Не ми трябваш!“, нито пък главата – на краката: „Не ми трябвате!“ Напротив, онези части на тялото, които ни изглеждат по-слаби, са много по-нужни; а които ни изглеждат, че не са толкова на почит в тялото, тях обграждаме с по-голямо внимание и частите, които са неблагоприлични у нас, са покривани по-грижливо, докато благоприличните части у нас нямат нужда от това. Но Бог е разпределил така тялото, че на по-несъвършената му част е дал по-голяма чест, за да няма разногласия в тялото, а частите му еднакво да се грижат една за друга. И когато страда една част, заедно с нея страдат всички части или когато се прославя една част, заедно с нея се радват всички части.
1 Коринтяни 12:1-26 Верен (VBG)
Що се отнася до духовните дарби, братя, не искам да не разбирате. Вие знаете, че когато бяхте езичници, ви теглеше към немите идоли, които ви привличаха. Затова ви известявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Иисус!, и никой не може да каже: Иисус е Господ!, освен със Светия Дух. Дарбите са различни, но Духът е същият. Службите са различни, но Господ е същият. Различни са и действията, но Бог е Същият, който върши всичко във всички. А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза; защото на един се дава чрез Духа слово на мъдрост, а на друг – слово на познание чрез същия Дух, на друг – вяра чрез същия Дух, а пък на друг – изцелителни дарби чрез същия Дух, а на друг – да върши чудеса, а на друг – пророчество, а на друг – разпознаване на духове, на друг – разни езици, а на друг – тълкуване на езици. А всичко това се върши от един и същ Дух, който разделя на всеки поотделно, както иска. Защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. Защото всички ние – било юдеи или гърци, било роби или свободни – бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени. Защото тялото не е съставено от една част, а от много. Ако каже кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото? И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото? Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието? Но сега Бог е поставил частите – всяка една от тях – в тялото, както е искал. Но ако всичко беше една част, къде щеше да е тялото? А сега наистина частите са много, а тялото – едно. И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не сте ми необходими. Напротив, тези части на тялото, които изглеждат по-слаби, са необходими; и тези части на тялото, които ни изглеждат по-малко почетни, тях обграждаме с повече почит; и неблагоприличните ни части имат по-голямо благоприличие, а благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава, за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.
1 Коринтяни 12:1-26 Ревизиран (BG1940)
При това, братя, желая да разберете и за духовните <дарби>. Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха. Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух. Дарбите са различни; но Духът е същият. Службите са различни; но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките <човеци>. А на всеки се дава проявяването на Духа за <обща> полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг <да говори> разни езици; а пък на друг да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно. Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, <пак> са едно тяло, така е и Христос. Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух <да съставляваме> едно тяло, и всички от един Дух се напоихме. Защото тялото не се състои от една част, а от много. Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото. И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието? Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно. Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото? Но сега те са много части, а едно тяло. И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни. Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими; и тия <части> на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни <части> получават най-голямо благоприличие. А благоприличните ни <части> нямат нужда <от това>. Но Бог е сглобил тялото <така>, че е дал по-голяма почит на оная част, която не <я> притежава; за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави <една> част, всичките части се радват заедно с нея.