Римляни 9:6-18

Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни, нито всички потомци на Авраам са Негови истински деца, понеже е казано: „Именно потомството от Исаак ще се нарече с твоето име.“ Това означава, че не децата по плът са Божии деца, а децата по обещание се признават за потомство, защото това са думите на обещанието към Авраам: „По това време ще дойда и Сарра ще има син.“ И не само за Сарра, но така беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаак, нашия праотец. Защото те още не бяха се родили, нито бяха направили нещо добро или лошо, когато Бог – за да се знае, че Божието решение при избора зависи не от дела, а от Призоваващия, ѝ рече: „По-големият ще служи на по-малкия.“ Както е писано: „Възлюбих Яков, а Исав намразих.“ И тъй, какво да кажем? Нима у Бога има неправда? Съвсем не! Защото Той каза на Мойсей: „Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“ Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост. И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“ Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска.