Римляни 9:1-24

Аз говоря истината в името на Христос, не лъжа и съвестта ми е свидетел чрез Светия Дух: голяма е скръбта ми и непрестанна е мъката на сърцето ми! Бих предпочел самият аз да бъда отлъчен от Христос заради братята си, мои сродници по плът, които са израилтяни – защото на тях Бог даде осиновяването и славата, заветите и законодателството, богослужението и обещанията; те са потомци на праотците, от тях е и Христос по плът, Който е Бог над всичко, благословен за вечни времена, амин. Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни, нито всички потомци на Авраам са Негови истински деца, понеже е казано: „Именно потомството от Исаак ще се нарече с твоето име.“ Това означава, че не децата по плът са Божии деца, а децата по обещание се признават за потомство, защото това са думите на обещанието към Авраам: „По това време ще дойда и Сарра ще има син.“ И не само за Сарра, но така беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаак, нашия праотец. Защото те още не бяха се родили, нито бяха направили нещо добро или лошо, когато Бог – за да се знае, че Божието решение при избора зависи не от дела, а от Призоваващия, ѝ рече: „По-големият ще служи на по-малкия.“ Както е писано: „Възлюбих Яков, а Исав намразих.“ И тъй, какво да кажем? Нима у Бога има неправда? Съвсем не! Защото Той каза на Мойсей: „Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“ Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост. И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“ Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска. Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“ Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“ Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена? Какво от това, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да разкрие мощта Си, е бил твърде дълготърпелив към съдовете, които заслужаваха гнева Му и бяха обречени на гибел, или пък за да разкрие богатството на Своята слава над съдовете, които заслужават милосърдие и са отредени за слава, дари с милост нас, които Той призова не само от юдеите, но и от езичниците?