Римляни 8:18-30

Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас. Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове, защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове. Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега; и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло. Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме. Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи. Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите. А ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля. И които още преди сътворението избра, оттогава Той ги отреди да са като Неговия Син, за да бъде Христос първороден между много братя. А които отреди, тях и призова; и които призова, тях и оправда; които пък оправда, тях и прослави.