И тъй, оправдани чрез вяра, ние имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос. Чрез Него с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която живеем, и се гордеем с надежда за участие в Божията слава. Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден. Още когато бяхме немощни, Христос умря в определеното време за нас – нечестивите. Заради праведен човек едва ли ще умре някой; заради добър човек може би някой и да се реши да умре. Бог обаче доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. Затова много повече сега, след като сме оправдани с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от Божия гняв. И ако чрез смъртта на Сина Му настъпи помирение между Бога и нас, макар и да Му бяхме врагове, то още повече Неговият живот ще ни донесе спасение, след като сме се помирили! Но не само това – ние дори се гордеем с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото получихме сега помирение.
Затова както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, така и смъртта премина във всички хора, понеже чрез един човек всички станаха грешни. В света имаше грях и преди закона, но когато закона го няма, за грях не се приема. Въпреки това смъртта царуваше от Адам до Мойсей и над онези, които не бяха извършили грях така, както Адам престъпи Божията заповед, а той е като образ на Този, Който щеше да дойде. Божият дар обаче не е като прегрешението. Защото ако прегрешението на един стана причина за смъртта на мнозина, то много повече Божията благодат и дарът на благодатта, която е у Единия Човек – Иисус Христос, се изляха преизобилно върху множество хора.
Приложение Библията
Bible App for Kids
