Римляни 4:1-12

А какво ще кажем за Авраам, нашия баща по плът, какво стана при него? Ако Авраам беше оправдан с делата си, той щеше да има с какво да се похвали, но не и пред Бога. А какво казва Писанието? „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“ Защото заплатата на онзи, който работи, се смята не за милост, а като нещо, което му се полага. Ако обаче някой няма дела, но вярва в Този, Който оправдава дори нечестивия, на него вярата му се зачита за оправдаване. Давид също нарича блажен онзи човек, на когото Бог зачита оправдаване без дела по закона: „Блажени онези, чието беззаконие е простено и чийто грях е покрит! Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.“ И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че вярата бе зачетена на Авраам за оправдаване. Но кога бе зачетена: когато беше обрязан или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването. И знака на обрязването той получи като печат на оправдаването чрез вярата, която имаше преди да се обреже, за да бъде баща на всички, които са повярвали, без да са обрязани, така че и на тях да се зачете оправдаването. Той е баща и на обрязаните, които не само са обрязани, но и вървят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше още преди обрязването си.