Римляни 15:1-22

Ние, силните, сме длъжни да подкрепяме слабите в немощите им, а не да търсим полза за себе си. Нека всеки от нас живее в полза на ближния за укрепване в доброто. Защото и Христос не живя за Своя полза, а както е писано: „Хулите на онези, които Те хулят, Отче, паднаха върху Мене.“ А всичко, което бе писано преди, бе писано за наша поука, за да имаме надежда чрез търпението и чрез утехата от Писанията. И нека Бог, изворът на търпение и утеха, ви даде да бъдете единодушни помежду си според волята на Иисус Христос, за да славите единомислено и в един глас Бога и Отец на нашия Господ Иисус Христос. Приемайте се взаимно, както Христос прие вас за слава на Бога. И заявявам, че Иисус Христос стана слуга на обрязаните заради верността на Бога – за да утвърди обещанията, дадени на праотците, и езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: „Затова между езичниците ще прославя Тебе, Господи, и ще възпявам Твоето име.“ И пак е казано: Радвайте се, езичници, заедно с Неговия народ! И още: „Прославяйте Господа, всички езичници, прославяйте Го, всички народи!“ Исаия също казва: „Ще даде потомък Йесеевият корен и като се въздигне, ще властва над народите. На Него ще се надяват езичниците.“ А Бог, изворът на надежда, нека ви изпълни с голяма радост и мир във вярата, за да се умножава все повече вашата надежда чрез силата на Светия Дух. И самият аз съм уверен за вас, братя мои, че вие сте пълни с благост, придобили сте дълбоко познание и можете да се наставлявате един друг. Осмелих се, братя, да ви пиша по-открито, за да ви напомня някои неща. Това правя по силата на дадената ми от Бога благодат да бъда служител на Иисус Христос сред езичниците и да върша свещенодействието на Божието благовестие, та присъединяването на езичниците, осветено от Светия Дух, да бъде приятно за Бога. И така, благодарение на Иисус Христос мога да се похваля със служението си пред Бога. Но няма да се осмеля да кажа нещо, което Христос да не е извършил чрез мене, за да станат езичниците послушни на Бога – извършено чрез слово и дело, със силата на знамения и чудеса и със силата на Божия Дух. Така разпространих Христовото благовестие от Йерусалим и навсякъде чак до Илирик. При това се стремих да благовестя не там, където името на Христос беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа, а както е писано: „Онези, на които не беше известено за Него, ще видят, и онези, които не бяха чули, ще разберат.“ Тъкмо това много пъти ми пречеше да дойда при вас.