Римляни 10:5-21

Мойсей пише за оправдаването чрез Закона: „Човек, който го е изпълнил, ще бъде жив чрез него.“ А за оправдаването чрез вярата говори така: „Не казвай в сърцето си: „Кой ще се въздигне на небето?“, тоест да доведе долу Христос, или: „Кой ще слезе в бездната?“, тоест да изведе Христос от мъртвите.“ И какво добавя Писанието? „Словото е много близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, тоест словото на вярата, което проповядваме. Защото, ако с устата си изповядваш, че Иисус е Господ, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш; със сърце вярваме, за да получим оправдаване, а с уста изповядваме, за да получим спасение. Защото Писанието казва: „Всеки, който вярва в Него, няма да се посрами.“ Няма разлика между юдеин и елин. Господ е един и същ за всички. Той богато дарява всички, които Го призовават, защото всеки, който призове името на Господа, ще се спаси. Но как ще призоват Онзи, в Когото не са повярвали? Как ще повярват в Онзи, за Когото не са чули? Как ще чуят, ако не им се проповядва? И как ще проповядват, ако не бъдат изпратени, както е писано: „Колко прекрасни са стъпките на тези, които благовестят мир, които благовестят доброто!“ Но не всички възприеха благовестието. Както казва Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас?“ И така, вярата идва от слушане на проповедта, а проповедта – от Божието слово. Но питам: нима те не са чули? Напротив, както е писано, „техният зов се носи по цялата земя и думите им – до краищата на света.“ Отново питам: нима Израил не разбра? Пръв Мойсей казва: „Аз ще предизвикам у вас ревност към народ, който не е народ, ще възбудя гнева ви срещу неблагоразумен народ.“ А Исаия смело възвестява: „Намериха Ме онези, които не Ме търсеха, открих се на онези, които не питаха за Мене.“ За Израил пък казва: „Цял ден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит.“