Римляни 1:1-17

От Павел, слуга на Иисус Христос, призован за апостол, отреден за Божието благовестие, което Бог бе обещал преди това чрез пророците Си в светите Писания – благовестието за Своя Син, Който се роди по плът от Давидов потомък и бе открит от Духа на светостта в силата Му на Божий Син чрез възкресението на мъртвите като Иисус Христос, нашия Господ, чрез Когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата в Негово име всички народи, сред които сте и вие – призованите от Иисус Христос. На всички вас, възлюбени от Бога, призовани вярващи, които сте в Рим – благодат и мир от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос. Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос за всички вас, понеже за вашата вяра се говори по цял свят. Бог, на Когото служа от душа чрез благовестието за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас и винаги се моля в молитвите си дано с Божия воля ми се отвори път някога да дойда при вас. Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваша подкрепа, а това ще рече, като съм сред вас, да се подкрепим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя. Искам, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас – но срещах пречки, дори и досега, – за да принесе дейността ми плод и сред вас, както сред другите народи. Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдри и невежи, затова доколкото зависи от мене, готов съм да благовестя и на вас, които сте в Рим. Не се срамувам от Христовото благовестие, понеже то е Божия сила за спасение на всеки вярващ, най-напред за юдеин, но също и за елин. Защото в него се открива как Бог оправдава човека, стига той да има истинска вяра, както е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“