Притчи 29:1-14

Човек, който, макар и изобличаван, остава твърдоглав, неочаквано ще бъде съкрушен, без надежда за изцеление. Управляват ли праведници, народът се весели, а когато нечестив човек е на власт, народът стене. Човекът, който обича мъдростта, радва баща си; а който общува с блудници, разпилява имот. Царят изгражда царството с правосъдие, а който изисква подаръци, го разорява. Човек, който ласкае приятеля си, залага примка пред стъпките му. Лошият човек е вплетен в греха, а праведникът ликува и се радва. Справедливият вниква грижливо в съдебното дело на бедните, а нечестивият няма никакво разбиране за него. Подстрекателите подбуждат града към бунт, а мъдрите усмиряват яростта. Умният човек, като се съди с глупав човек, се гневи, смее се и няма покой. Кръвожадните хора мразят невинния, а праведните се грижат за неговия живот. Глупавият излива целия си гняв, а мъдрият го сдържа. Ако управникът се вслушва в лъжливи донесения, тогава и всичките му служители стават нечестиви. Беднякът и потисникът се срещат един с друг. Господ е Този, Който дарява светлина на очите и на двамата. Ако царят съди бедните справедливо, престолът му завинаги ще се утвърди.