Филипяни 4:10-20

Аз много се зарадвах в името на Господа, че вече отново почнахте да се грижите за мене. Вие полагахте грижи за мене и преди, но нямахте сгодно време за това. Не казвам това поради недоимък, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам – знам да живея и в оскъдица, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак: и сит да бъда, и глад да търпя, и в изобилие да живея, както и в лишение. Всичко мога чрез Христос, Който ми дава сила. При все това добре сторихте, като споделихте моите изпитания. Вие, филипяни, сами знаете, че в началото на благовестенето, когато тръгнах от Македония, освен вас еднички нямаше нито една църква, която да ми даде или от която да приема нещо. Защото неведнъж вие ми изпращахте в Солун, за да ми помогнете. Не мислете, че търся пак подарък, но търся плода, който се умножава във ваша полза. Получих всичко и имам в изобилие. Наситих се, като приех изпратеното от вас по Епафродит. То е като благоухание, жертва приятна, благоугодна пред Бога. Моят Бог славно ще откликне на всяка ваша нужда чрез Своето богатство за слава в името на Иисус Христос. А на Бога, нашия Отец, слава за вечни времена. Амин.