Филипяни 1:1-30

Павел и Тимотей, слуги на Иисус Христос, до всички вярващи в Иисус Христос, които се намират във Филипи, заедно с църковните ръководители и помощниците им. Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос. Благодаря на своя Бог всеки път, когато си спомня за вас – винаги във всяка своя молитва с радост се моля за всички вас. Благодаря за вашето участие в благовестието от първия ден и досега. И съм уверен в това, че Този, Който започна у вас доброто дело, ще го завърши до деня на Иисус Христос. Оправдано е да мисля така за всички вас, защото сте в сърцето ми, тъй като всички вие сте съпричастни заедно с мене в благодатта – и когато съм в окови, и когато защитавам и утвърждавам благовестието. Бог ми е свидетел колко много обичам всички вас с любов, каквато е любовта на Иисус Христос. Моля се вашата любов все повече и повече да се усилва чрез знание и преценка за всичко, за да различавате какво е добро. Така ще бъдете чисти и безупречни в Христовия ден, изпълнени с плодовете на добродетелта, дарени чрез Иисус Христос, за слава и похвала на Бога. Желая, братя, да знаете, че това, което ми се случи, спомогна за по-голям успех на благовестието, защото на цялата дворцова стража и на всички други стана известно, че аз съм окован заради Христос. И повечето от братята по вяра в Господа, насърчени от моите окови, започнаха по-смело, без страх да проповядват Божието слово. Наистина някои проповядват Христос от завист и увлечение по спорове, а други – от най-добри намерения. Едните проповядват Христос от желание да спорят, не от чисти подбуди, като мислят, че увеличават тежестта на оковите ми. А другите проповядват от любов, като знаят, че аз съм определен да защитавам благовестието. Но какво от това? Във всеки случай, било с умисъл, било искрено, Христос се проповядва. Затова се радвам и ще се радвам, защото зная, че това ще ми послужи за спасение благодарение на вашата молитва и чрез съдействието на Духа на Иисус Христос. Затова очаквам с голямо желание и се надявам, че в нищо няма да се посрамя, но ще се постарая много смело, както винаги, така и сега Христос да се възвеличи чрез тялото ми – било чрез живот, било чрез смърт. Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка. Ако ли живеенето ми в плът е плодотворно, не зная кое да предпочета. Привличат ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христос, защото това е много по-добро. Но да остана в плът е по-необходимо за вас. Аз зная със сигурност, че ще остана и ще бъда заедно с всички вас за ваш напредък и за радост във вярата, тъй че когато дойда повторно при вас, да можете чрез мене много повече да бъдете хвалени заради единението с Иисус Христос. Само живейте достойно за Христовото благовестие, та било че дойда и ви видя, било че отсъствам, да чувам за вас, че устоявате в единомислие и като един се борите за благовестената вяра. Изобщо не се плашете от противниците: това ще е доказателство за тяхната гибел и за вашето спасение. И това е от Бога, защото на вас е дадено не само да вярвате в Христос, но и да страдате за Него, като водите същата борба, каквато видяхте, че аз водих, и сега чувате, че водя.