Веднага на другата сутрин първосвещениците заедно със стареите и книжниците, както и целият синедрион, се събраха на съвет, вързаха Иисус, отведоха Го и Го предадоха на Пилат.
Пилат Го попита: „Ти ли си юдейският Цар?“ А Той отговори: „Ти сам го казваш.“ Тогава първосвещениците повдигнаха много обвинения против Него. А Пилат пак Го попита: „Нищо ли няма да отговориш? Виж за колко неща Те обвиняват.“ Но Иисус повече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше.
А на празника Пасха той им освобождаваше по един затворник, когото те поискат. Имаше един човек на име Варава, затворен заедно с бунтовници, които по време на бунт бяха извършили убийство. Народът завика и започна да моли Пилат да постъпи така, както винаги. А той им отговори: „Искате ли да ви освободя юдейския Цар?“ Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. Но първосвещениците подбудиха народа да измоли по-добре да им освободи Варава. Пилат пак им заговори: „Как искате да постъпя с Този, Когото вие наричате юдейски Цар?“ Те отново закрещяха: „Разпъни Го!“ Пилат им рече: „Та какво зло е извършил Той?“ Но те още по-силно закрещяха: „Разпъни Го!“
Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна на свобода Варава, а нареди Иисус да бъде бичуван и разпънат.
Войниците Го отведоха в двореца, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина. Облякоха Му багреница, сплетоха венец от тръни и Му го наложиха на главата. След това започнаха да Го поздравяват: „Радвай се, Царю юдейски!“ Биеха Го по главата с тръстиков прът, заплюваха Го и Му се покланяха, коленичейки. След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
Тогава заставиха някой си Симон Киринеец, баща на Александър и Руф, който се връщаше от полето, да носи кръста Му. Заведоха Го в местността Голгота, което в превод означава Лобно място. Подаваха Му да пие вино, смесено със смирна, но Той не прие. Онези, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий кой какво да вземе. Беше третият час, когато Го разпънаха. Имаше и надпис с обвинението Му: „юдейският цар“.
Заедно с Него разпънаха двама разбойници – единия отдясно, а другия отляво на Него. Тогава се сбъдна Писанието, което казва: „И към престъпниците бе причислен.“ Минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глава и викаха: „У-у…! Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го изграждаш, спаси Себе Си и слез от кръста!“ Също и първосвещениците заедно с книжниците се присмиваха и говореха помежду си: „Други спаси, а Себе Си не може да спаси. Христос, Царят на Израил, нека сега слезе от кръста, за да видим и да повярваме.“ Също така Го ругаеха и разпънатите с Него.