До Пасхата и празника Безквасници оставаха само два дни. Първосвещениците и книжниците търсеха случай да уловят с хитрост и да убият Иисус, но казваха: „Само да не бъде на празника, за да не стане смут сред народа.“
А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард. Тя счупи алабастровия съд и започна да го излива върху главата Му. А някои зароптаха и си говореха: „Защо е това прахосване на мирото? Това миро можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на сиромаси.“ Така негодуваха против нея. Но Иисус каза: „Оставете я. Защо я обърквате? Тя извърши добро дело за Мене. Защото сиромасите винаги имате при себе си. И когато поискате, можете да им сторите добро. А Мене не винаги имате. Тя извърши това, което можеше – предвари да помаже тялото Ми за погребение. Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“
Тогава Юда Искариот, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари. И Юда търсеше удобен случай да предаде Иисус.
В първия ден на Безквасници, когато колеха пасхалното агне, учениците казаха на Иисус: „Къде искаш да отидем и да приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ Тогава Той изпрати двама от учениците Си и им каза: „Идете в града и там ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него. Където той влезе, кажете на стопанина на къщата: „Учителят пита: Къде ми е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“ Тогава той ще ви покаже голяма горна стая, постлана и готова. Там ни пригответе.“ След това учениците Му излязоха, дойдоха в града, намериха всичко, както Той им беше казал, и приготвиха пасхалната вечеря.
А когато се свечери, Той дойде с дванадесетте. Докато седяха на трапезата и ядяха, Иисус рече: „Истината ви казвам: един от вас, който яде заедно с Мене, ще Ме предаде.“ А те, наскърбени, започнаха да питат един след друг: „Да не съм аз? Да не съм аз?“ Той им отговори: „Един от дванадесетте е – този, който топи заедно с Мене в блюдото. Синът човешки отива, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“
Докато те ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и им го раздаде с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ И като взе чашата, изрече благодарствена молитва и им я подаде. От нея те пиха всички. Той им каза: „Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива. Истината ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до онзи ден, когато ще пия новото вино в Божието царство.“
И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
Приложение Библията
Bible App for Kids
