Един от книжниците, като чу спора им и видя, че Иисус им отговори добре, приближи се и Го запита: „Коя е най-важната от всички заповеди?“ А Иисус му отговори: „Най-важната от всички заповеди е: Слушай, Израилю! Господ, нашият Бог, е един Господ; и възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум, и с цялата си сила. Тази е първата заповед. Втората, подобна на нея, е: Обичай ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“ Книжникът Му каза: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един и няма друг освен Него; и че да Го обичаш с цялото си сърце и с целия си разум, и с цялата си душа, и с цялата си сила, и да обичаш ближния като самия себе си е повече от всички всеизгаряния и жертви.“ Иисус, като видя, че той отговори разумно, каза му: „Не си далече от Божието царство.“ След това никой вече не дръзна да Го пита.
Иисус продължи да поучава в храма с думите: „Как могат книжниците да твърдят, че Христос е син на Давид? Сам Давид каза чрез Светия Дух: Господ каза на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти. И така, сам Давид Го нарича Господ, как може тогава Той да е негов син?“ Много народ слушаше Иисус с наслада.
В поучението Си Той казваше още: „Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по улиците, предни места в синагогите и почетни места по гощавките, изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят – те ще получат по-тежка присъда.“
Тогава Иисус седна срещу кутиите за дарения в храма и гледаше как народът пуска пари в тях. Мнозина богаташи пускаха много. А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, което се равнява на един кодрант. Като повика учениците Си, Иисус им каза: „Истината ви казвам, че тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха в кутията. Защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия даде всичко, което имаше за преживяване.“