Матей 25:1-30

Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девойки, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. Пет от тях бяха благоразумни, а пет – неразумни. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си елей; а благоразумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си. И понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. А среднощ се чу вик: „Ето младоженецът идва, излезте да го посрещнете.“ Тогава всички тези девойки станаха и приготвиха светилниците си; а неразумните рекоха на благоразумните: „Дайте ни от вашия елей, защото светилниците ни гаснат. Но благоразумните в отговор им казаха: „Да не би да не стигне за нас и за вас, идете по-добре при продавачите и си купете.“ А когато те отидоха да купят, пристигна младоженецът и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. После дойдоха и другите девойки и извикаха: „Господарю, господарю, отвори ни!“ А той им отвърна и рече: „Истината ви казвам, не ви познавам.“ И тъй, бъдете будни, защото не знаете нито деня, нито часа, когато ще дойде Синът човешки.“ „Защото Той ще постъпи като един човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им повери имота си; и на един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според умението; и отпътува. Този, който взе петте таланта, веднага отиде, вложи ги в работа и спечели други пет таланта. Също тъй и който взе два таланта, спечели други два. А който взе единия талант, отиде, разкопа земята и скри парите на господаря си. След дълго време господарят на тези слуги се завърна и им поиска сметка. Тогава пристъпи онзи, който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта и каза: „Господарю, ти ми повери пет таланта, ето аз спечелих с тях други пет таланта.“ Господарят му каза: „Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя, ела и сподели радостта на господаря си.“ Приближи се също и онзи, който бе взел двата таланта, и каза: „Господарю, ти ми повери два таланта; ето аз спечелих с тях други два таланта.“ Господарят му каза: „Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; ела и сподели радостта на господаря си.“ Пристъпи и онзи, който бе взел единия талант, и рече: „Господарю, аз те знаех, че си суров човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал, затова се уплаших и отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето.“ А господарят му отвърна: „Ти си лукав и ленив слуга! Знаеше, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал. Затова трябваше да вложиш парите ми при лихварите; аз пък, когато си дойдех, щях да прибера своето с лихва. Затова вземете от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта; защото на всеки, който има, ще се даде и преумножи, а от онзи, който няма достатъчно, ще се отнеме и това, което има. А негодния слуга хвърлете в тъмнината; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ Като рече това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша“!“