Матей 20:1-16

„Защото небесното царство прилича на стопанин, излязъл рано сутрин да наеме работници за лозето си. Той се услови с работниците за по динарий на ден и ги прати на лозето си. А като излезе около девет часа, видя други да стоят на пазара ненаети. И на тях рече: „Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото се полага.“ Те отидоха. Пак излезе към дванадесет и към три часа и направи същото. Като излезе към пет часа, намери други да стоят ненаети и им каза: „Защо стоите тук цял ден без работа?“ Те му отговориха: „Никой не ни е наел.“ Той им каза: „Идете и вие на лозето ми и ще получите, каквото се полага.“ А когато се мръкна, собственикът на лозето каза на своя управител: „Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните, та до първите.“ И като дойдоха наетите в пет часа следобед, получиха по динарий. А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече, но и те получиха по динарий. И като получиха, зароптаха против стопанина и казаха: „Тези, последните, работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които понесохме тежестта на деня и жегата.“ А той в отговор каза на един от тях: „Приятелю, аз не те онеправдавам. Нали за по динарий се услови ти с мене? Взимай си своето и си иди. А на този, последния, аз искам да дам, колкото и на тебе. Нима не мога да правя с парите си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, понеже съм добър?“ Така последните ще станат първи, а първите – последни. Защото мнозина са звани, но малцина – избрани.“