Матей 17:14-27

Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, коленичи пред Него и каза: „Господи, смили се над сина ми, защото е лунатик и тежко страда: често пада в огън и във вода. Водих го при учениците Ти, но те не можаха да го излекуват.“ А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.“ Тогава Иисус смъмри беса и той излезе от момчето. И от онзи час то оздравя. Когато останаха насаме с Иисус, учениците Го попитаха: „Защо ние не можахме да изгоним беса?“ А Иисус им рече: „Заради вашето неверие. Защото, истината ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зрънце, ще наредите на тази планина: „Премести се оттук там!“ – И тя ще се премести. И нищо няма да бъде невъзможно за вас. А този род се прогонва само с молитва и с пост.“ А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце и ще Го убият, а на третия ден ще възкръсне.“ И те се натъжиха твърде много. А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петър онези, които събираха дидрахмите, и му рекоха: „Вашият Учител не плаща ли дидрахма?“ Той отговори: „Плаща.“ И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и попита: „Как мислиш, Симоне, земните царе от кого взимат налог или данък – от своите синове или от чуждите?“ Петър Му отговори: „От чуждите.“ Иисус му рече: „И тъй, синовете са освободени. Но за да не се дразнят безпричинно, иди на морето, хвърли въдица и вземи първата риба, която се улови. Отвори ѝ устата и ще намериш вътре един статир. Вземи го и им го дай за Мене и за себе си.“