Когато дойде в областта на Кесария Филипова, Иисус попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората Мене, Сина човешки?“ Те отговориха: „Едни – за Йоан Кръстител, други – за Илия, някои пък – за Йеремия или за един от пророците.“ Каза им: „А вие за кого Ме смятате?“ Симон Петър отговори: „Ти си Христос, Синът на живия Бог!“ Тогава Иисус му рече: „Блажен си, Симоне, сине на Йона, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят небесен Отец. И Аз ти казвам, че ти си Петър и на този камък ще построя църквата Си, и адовите сили няма да ѝ надделеят. Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото не простиш на земята, няма да бъде простено на небесата, а каквото простиш на земята, ще бъде простено на небесата.“ Тогава Иисус заповяда на учениците Си да не казват на никого, че Той е Христос.
Оттогава Иисус започна да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Йерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден. А Петър се отдели с Него настрана и Го убеждаваше: „Опазил те Бог, Господи! Дано не стане това с Тебе!“ Но Иисус се обърна към Петър и му рече: „Махни се от Мене, сатана! Ти ми пречиш, защото мислиш не за Божието, а за човешкото.“
Тогава Иисус рече на учениците Си: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който погуби живота си заради Мене, ще го спечели. И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото Синът човешки ще дойде със славата на Своя Отец заедно с ангелите Си и тогава ще въздаде на всеки според делата му. Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Сина човешки да идва като цар.“