Лука 5:1-16

Веднъж, когато народът се тълпеше около Него, за да слуша Божието слово, и Той беше застанал при Генисаретското езеро, видя две лодки, които стояха до брега на езерото. Рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите. Той влезе в една от лодките, която беше на Симон, помоли го да се отдалечи малко от брега и като седна в лодката, започна да поучава народа. Когато престана да говори, рече на Симон: „Навлез в дълбокото и хвърлете мрежите си за улов.“ А Симон Му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но понеже Ти казваш, ще хвърля мрежата.“ Така и направиха и хванаха толкова много риба, че мрежите им взеха да се късат. Тогава дадоха знак на другарите си от другата лодка да им дойдат на помощ; те дойдоха и така напълниха двете лодки, че щяха да потънат. Когато видя това, Симон Петър падна на колене пред Иисус и рече: „Иди си от мене, Господи, аз съм грешен човек.“ Защото ужас обзе него и всички, които бяха заедно с него, от този улов на риба, който хванаха, сред тях бяха също Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха другари на Симон. А Иисус рече на Симон: „Не бой се, отсега ти ще ловиш човеци.“ И като изтеглиха лодките на сушата, изоставиха всичко и тръгнаха след Него. Когато Иисус беше в един град, дойде някакъв човек, цял в проказа, и като Го видя, падна по лице и Го замоли с думите: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“ Той протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И веднага проказата се махна от него. А Иисус му заръча да не разказва на никого и му рече: „Иди, покажи се на свещеника и принеси дар за очистването си, както е заповядал Мойсей – като свидетелство пред свещениците.“ Мълвата за Него все повече се разнасяше и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се лекува при Него от болестите си. А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше.