Лука 3:1-9

В петнадесетата година от царуването на император Тиберий, когато Пилат Понтийски управляваше Юдея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, неговият брат – четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний – четвъртовластник над Авилиния, при първосвещениците Анна и Каяфа, Бог отправи словото Си към Йоан, син на Захария, в пустинята. И той обиколи цялата област около Йордан, като проповядваше покайно кръщение за опрощаване на грехове. Защото така е писано в книгата със словата на пророк Исаия: Гласът на викащия в пустинята призовава: „Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за нашия Бог. Всеки дол ще се изпълни, всяка планина и хълм ще се снишат, кривите места ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки. Тогава всеки човек ще види спасението от Бога.“ На множеството хора, което идваше да се кръсти при него, Йоан говореше: „Змийски изчадия, кой ви подсети да бягате от идващото Божие наказание? Затова сторете плод, достоен за покаяние, и не се успокоявайте с думите: „Авраам е нашият баща“. Защото, казвам ви, че Бог може и от тези камъни да въздигне потомци на Авраам. И брадвата вече лежи при корена на дърветата; и тъй – всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня.“