В петнадесетата година от царуването на император Тиберий, когато Пилат Понтийски управляваше Юдея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, неговият брат – четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний – четвъртовластник над Авилиния, при първосвещениците Анна и Каяфа, Бог отправи словото Си към Йоан, син на Захария, в пустинята. И той обиколи цялата област около Йордан, като проповядваше покайно кръщение за опрощаване на грехове. Защото така е писано в книгата със словата на пророк Исаия: Гласът на викащия в пустинята призовава: „Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за нашия Бог. Всеки дол ще се изпълни, всяка планина и хълм ще се снишат, кривите места ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки. Тогава всеки човек ще види спасението от Бога.“
На множеството хора, което идваше да се кръсти при него, Йоан говореше: „Змийски изчадия, кой ви подсети да бягате от идващото Божие наказание? Затова сторете плод, достоен за покаяние, и не се успокоявайте с думите: „Авраам е нашият баща“. Защото, казвам ви, че Бог може и от тези камъни да въздигне потомци на Авраам. И брадвата вече лежи при корена на дърветата; и тъй – всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня.“
Мнозина от народа го питаха: „Какво тогава да правим?“ Той им отговори с думите: „Който има две ризи, нека даде на онзи, който няма; и който има храна, нека направи същото.“ Дойдоха и митари да се кръстят и му казаха: „Учителю, какво да правим?“ А той им отговори: „Не изисквайте нищо повече от това, което ви е наредено.“ Питаха го също и войници: „А ние какво да правим?“ Той им каза: „Не ограбвайте и не изнудвайте никого, а се задоволявайте с вашите заплати.“
Когато народът бе в очакване и всички си мислеха дали Йоан не е Христос, Йоан се обърна към всички с думите: „Аз ви кръщавам само с вода, но идва по-силният от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувките; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Лопатата е в ръката Му и той ще очисти мястото Си за вършеене, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасващ огън.“
С тези и много други думи той благовестеше на народа и го утешаваше. Йоан изобличаваше и четвъртовластника Ирод заради това, че бе взел за жена Иродиада – жената на своя брат, и заради всички злини, които той бе извършил; към всички тях Ирод прибави и тази, че затвори Йоан в тъмница.
Когато целият народ се кръсти, кръсти се и Иисус; и докато Той се молеше, небето се отвори и Светият Дух слезе над Него във видим образ, като гълъб; и се чу глас от небето: „Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение!“