Като Го хванаха, поведоха Го и Го въвлякоха в дома на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. Когато накладоха огън сред двора и седнаха около него, и Петър седна между тях. Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: „И този беше с Него.“ Но той се отрече от Него и каза: „Жено, не Го познавам.“ След малко друг един, като го видя, рече: „И ти си от тях.“ Но Петър отвърна: „Човече, не съм.“ А като измина около час, друг някой взе да твърди: „Наистина, и този беше с Него, защото е галилеец.“ Петър отвърна: „Човече, не зная какво говориш.“ И веднага, докато той още говореше, пропя петел. Тогава Господ се обърна и погледна към Петър. И Петър си спомни думите, казани му от Господ: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като излезе вън, горчиво заплака.
А мъжете, които държаха Иисус, взеха да Го ругаят и да Го бият. И като закриха лицето Му, удряха Го и питаха: „Отгатни, кой Те удари?“ И много други хули говореха против Него.
А когато се съмна, народните стареи, първосвещениците и книжниците се събраха и Го въведоха в техния синедрион с думите: „Ако Ти си Христос, кажи ни!“ Той им отговори: „Ако ви кажа, няма да повярвате. Ако пък ви попитам, няма да отговорите, нито ще Ме пуснете. Но отсега Синът човешки ще седне отдясно на Божията сила.“ Тогава всички рекоха: „И тъй, Ти ли си Синът Божий?“ Той им отговори: „Вие казвате – Аз съм.“ А те рекоха: „Какво свидетелство ни трябва още? Ние сами го чухме от устата Му.“