А на учениците рече: „Когато ви изпратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“ Те отговориха: „От нищо.“ Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож. Защото, казвам ви, че написаното, което гласи: „И към престъпниците бе причислен“ – трябва да се изпълни върху Мене. Това, което се отнася до Мене, върви към своя край.“ Те рекоха: „Господи, ето тук има два ножа.“ Той им отвърна: „Достатъчни са.“
И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина. След Него тръгнаха и учениците Му. Като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не попаднете в изкушение.“ И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите: „Отче, да би поискал да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“ И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше. Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга. И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“
Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“ А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“ Като видяха какво ще стане, тези, които бяха с Него, Му рекоха: „Господи, да ударим ли с нож?“ И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Но Иисус отвърна: „Стойте! Спрете!“ И като се допря до ухото му, го изцели.
А на първосвещениците, на водачите на храмовата стража и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете! Всеки ден бях с вас в храма и не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и властта на мрака.“