И както Моят Отец Ми завеща царство, така и Аз завещавам на вас – да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство. И ще седнете на престоли, за да съдите дванадесетте колена на Израил.“
И Господ рече: „Симоне, Симоне! Ето Сатаната поиска да ви сее като пшеница. Но Аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти. И ти, когато отново се обърнеш към Мене, подкрепи братята си.“ Той Му каза: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“ Но Иисус му отговори: „Казвам ти, Петре, няма да пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“
А на учениците рече: „Когато ви изпратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“ Те отговориха: „От нищо.“ Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож. Защото, казвам ви, че написаното, което гласи: „И към престъпниците бе причислен“ – трябва да се изпълни върху Мене. Това, което се отнася до Мене, върви към своя край.“ Те рекоха: „Господи, ето тук има два ножа.“ Той им отвърна: „Достатъчни са.“
И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина. След Него тръгнаха и учениците Му. Като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не попаднете в изкушение.“ И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите: „Отче, да би поискал да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“ И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше. Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга. И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“