Когато настана часът, Иисус седна на трапезата заедно с дванадесетте апостоли; и им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да пострадам. Защото казвам ви, няма вече да я ям, докато тя не се извърши в Божието царство.“ И като взе чашата, благодари и рече: „Вземете я и разделете помежду си; защото казвам ви, няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“ И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен.“ Също и след вечерята, като взе чашата, рече: „Тази чаша е Новият завет, осветен с Моята кръв, която се пролива за вас.
Но ето ръката на онзи, който Ме предава, е с Мене на трапезата. И тъй, Синът човешки отива, както е определено. Но горко на онзи човек, чрез когото бива предаден.“ Тогава те започнаха да се питат помежду си, кой ще да е онзи от тях, който ще извърши това.
А помежду им възникна спор кой от тях да бъде смятан за по-голям. Иисус им рече: „Царете на езичниците са техни господари, а онези, които владеят, се наричат благодетели. Но при вас да не е така: нека по-големият между вас да бъде като по-малкия, а който началства, да бъде като онзи, който слугува. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата или който слугува? Не е ли онзи, който седи? А ето Аз съм сред вас, за да ви служа.
Но вие сте тези, които устояхте с Мене в Моите изпитания. И както Моят Отец Ми завеща царство, така и Аз завещавам на вас – да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство. И ще седнете на престоли, за да съдите дванадесетте колена на Израил.“
И Господ рече: „Симоне, Симоне! Ето Сатаната поиска да ви сее като пшеница. Но Аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти. И ти, когато отново се обърнеш към Мене, подкрепи братята си.“ Той Му каза: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“ Но Иисус му отговори: „Казвам ти, Петре, няма да пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“