Когато се изпълниха осемте дена, за да бъде обрязан, дадоха Му името Иисус, посочено от ангела, преди Той да бъде заченат в утробата на майка Си.
А когато се изпълниха дните на очистването ѝ според Мойсеевия закон, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, защото така е писано в закона Господен: всяко мъжко, което разтваря утроба, да бъде посветено на Господа – и да принесат жертва, две гургулици или две гълъбчета, според реченото в закона Господен.
По това време в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благоговеен и чакаше утехата на Израил, и Светият Дух беше върху него. На него бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Спасителя, изпратен от Господа. Напътстван от Светия Дух, той дойде в Господния храм, когато родителите донесоха младенеца Иисус, за да извършат на Него обичая по закона, взе Го на ръце, прослави Бога и каза:
„Сега, Владико, Твоят слуга може да си отиде в мир, както бе думата Ти; защото очите ми видяха спасението, което Ти си приготвил пред всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил.“
А Йосиф и майка Му се чудеха на думите, които се говореха за Него. И Симеон ги благослови, като каза на Мария, майката на Иисус: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия, за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти.“
Тук беше и Анна – пророчица, дъщеря на Фануил, от Асировото племе, достигнала до дълбока старост. Тя бе проживяла с мъжа си седем години след моминството си и сега, вдовица на около осемдесет и четири години, не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. В това време тя се приближи, като славеше Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление на Йерусалим.