Лука 2:1-20

През онези дни излезе заповед от император Август – да се извърши преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първото и стана, когато управител на Сирия беше Квириний. Затова всички се отправяха да се записват в своя град. Тръгна и Йосиф от галилейския град Назарет за Юдея, за града на Давид, наречен Витлеем, понеже беше потомък от Давидовия род, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, а тя очакваше дете. Когато те бяха там, дойде ѝ времето да роди. И роди своя първороден Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тази област имаше пастири, които нощуваха на полето, за да наглеждат нощем стадото си. И ето пред тях се яви Господен ангел и славата на Господа ги осия; и се изплашиха твърде много. Ангелът им каза: „Не бойте се; ето благовестя ви голяма радост, предназначена за всички хора. Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, който е Христос Господ. По това ще Го познаете: ще намерите Младенец да лежи повит в ясли.“ И внезапно с ангела се появи многобройно войнство от небесни ангели, които хвалеха Бога с думите: „Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение!“ Когато ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един на друг: „Да идем до Витлеем и да видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“ Те веднага дойдоха и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца да лежи в яслите. И като Го видяха, разказаха какво им бе възвестил ангелът за този Младенец. Всички, които чуха, се учудиха на това, което им разказаха пастирите. А Мария пазеше всички тези думи в сърцето си и размишляваше върху тях. И пастирите се върнаха, славейки и хвалейки Бога за всичко, което чуха и видяха, както им беше казано.