А когато наближи до Витфагия и Витания при планината, наричана Елеон, изпрати двама от учениците Си, като им каза: „Идете в отсрещното село. Като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го доведете. И ако някой ви попита защо го отвързвате, кажете му тъй: „То е нужно на Господа“.“ Изпратените отидоха и намериха всичко така, както им бе рекъл. А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: „Защо отвързвате ослето?“ Те отговориха: „То е нужно на Господа.“ Тогава го доведоха при Иисус, намятаха дрехите си върху ослето и помогнаха на Иисус да се качи на него. И докато Той минаваше, постилаха дрехите си по пътя. А когато беше вече близо и преваляше Елеонската планина, цялото множество ученици радостно започнаха с висок глас да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели, и казваха:
„Благословен е Царят, Идващият в името на Господа! Мир на небето и слава във висините!“
Някои от фарисеите сред народа Му рекоха: „Учителю, възпри учениците Си!“ Но Той отвърна: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще завикат.“
А когато наближи и видя града, заплака за него и рече: „Да беше и ти узнал поне в този ден какво ти носи мир! Но сега това е скрито от очите ти. Защото ще настанат за тебе дни, когато враговете ти ще те заградят с окопи, ще те обкръжат и отвсякъде ще те притиснат. И ще съсипят тебе, и децата ти ще избият, и няма да оставят в тебе камък върху камък, защото ти не узна времето, когато Бог те посети.“
И като влезе в храма, започна да гони онези, които продаваха и купуваха в него. Тогава им рече: „Писано е: „Домът Ми е дом за молитва“, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“
И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците, книжниците и народните стареи търсеха как да Го погубят. Но не знаеха какво да сторят, защото целият народ се бе струпал около Него да Го слуша.