Лука 15:17-24

Като дойде на себе си, рече: „Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам. Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си“.“ И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна. А синът му рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.“ Но бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете. Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим. Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.“ И взеха да се веселят.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Лука 15:17-24