След тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като си казваше: „Тъй ми отреди Господ в дните, когато ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора на хората.“
Когато Елисавета беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил в един галилейски град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия род; а името на девицата беше Мария. Ангелът влезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ А тя, като го видя, смути се от думите му и се замисли какъв е този поздрав. Тогава ангелът ѝ рече: „Не бой се, Мария, защото ти намери благодат у Бога; и ето ти ще заченеш, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на баща Му Давид, и ще царува над потомците на Яков за вечни времена и царството Му няма да има край.“
А Мария рече на ангела: „Как ще стане това, когато аз мъж не познавам?“ Ангелът ѝ отговори с думите: „Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. Ето и Елисавета, твоя сродница, и тя зачена син в старините си; и вече е в шестия месец тази, за която говореха, че не може да зачене. Защото за Бога няма нищо невъзможно.“ Тогава Мария рече: „Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти.“ И ангелът си отиде от нея.
Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея. Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата ѝ, а Елисавета се изпълни със Светия Дух. И извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми дойде тази чест – да ме посети майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, детето радостно заигра в утробата ми. И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.“
А Мария рече:
„Душата ми величае Господа
и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител,
задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня
и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото
Всесилният стори за мене велико нещо;
името Му е свято
и Неговата милост е от род в род
за всички, които с боязън Го почитат.
Той вдигна силната Си ръка,
разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си,
свали властници от престола
и въздигна унизени;
гладни изпълни с блага,
а богати отпрати без нищо;
взе под закрила Израил, Своя слуга,
като си спомни милостта,
която бе обещал на нашите прадеди –
на Авраам и потомците му за вечни времена.“
И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си.