Лука 1:1-25

Понеже мнозина се заеха да съставят разказ за напълно известните ни събития, както ни ги предадоха онези, които от самото начало бяха очевидци и проповедници на словото, затова и аз намерих за добре, след като грижливо проучих всичко отначало, поред да ти го напиша, достопочтени Теофиле, за да си уверен в истинността на онова, което си изучавал. По времето на Ирод, цар на Юдея, имаше един свещеник от Авиевата смяна на име Захария. Жена му беше от рода на Аарон, а името ѝ – Елисавета. И двамата бяха праведни пред Бога, като във всичко следваха безукорно заповедите и наредбите на Господа. Те нямаха дете, понеже Елисавета не можеше да зачене, а и двамата бяха в напреднала възраст. Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, падна му се по жребий, както бе обичай у свещениците, да влезе в Господния храм, за да покади. А цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето. Тогава му се яви Господен ангел, изправен отдясно на кадилния жертвеник. Като го видя, Захария се смути и страх го обзе. Но ангелът му каза: „Не бой се, Захария, защото твоята молитва бе чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие и мнозина ще се радват на раждането му. Защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни със Светия Дух още от утробата на майка си; и ще обърне мнозина синове на Израил към техния Господ Бог; и ще върви пред Него с духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към разума на праведните, за да подготви народа да приеме Господа.“ Тогава Захария попита ангела: „По какво ще узная това? Та аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“ Ангелът му отговори с думите: „Аз съм Гавриил, служител пред Бога, и съм изпратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; а то ще се изпълни в определеното време. Но понеже не повярва на думите ми, ето ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато това ще се сбъдне.“ А народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма. Когато той излезе, не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение в храма; а той им обясняваше със знаци и оставаше ням. След като изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. След тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като си казваше: „Тъй ми отреди Господ в дните, когато ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора на хората.“