Плачът на Йеремия 1:1-7

Как седи усамотен градът, някога тъй многолюден! Стана като вдовица. Великата столица между народите, княгинята сред областите стана поданица. Горко плаче тя нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ. Измежду всичките ѝ любовници няма кой да я утеши. Всички нейни приятели ѝ изневериха, станаха нейни врагове. Юда отиде и се пресели поради бедствие и тежко робство. Живее между езичници, не намира покой. Всички, които го преследваха, го настигнаха в теснини. Пътищата към Сион тъгуват, защото няма кой да отива на празници. Всичките му порти запустяха. Свещениците му въздишат, девиците му са печални. Горко и на самия него! Враговете му го покориха, неприятелите му плячкосват, защото Господ му изпрати скърби поради многото му беззакония; децата му бяха подкарани в плен пред противника. И беше взето от Сионовата дъщеря цялото ѝ великолепие. Първенците ѝ са като елени, които не намират пасища. Изтощени, те не можеха да избягат от преследвача. В дните на бедността и на лишението от дом Йерусалим си спомни за всички свои съкровища, каквито имаше в предишни дни. Когато народът му падна във вража ръка, никой от неговите съюзници не му помогна. Враговете му злорадстват и се надсмиват за неговото опустошение.