Йоан 4:4-42

Но трябваше да мине през Самария. И така, дойде до един самарийски град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. Там беше Яковият кладенец. Уморен от пътуването, Иисус седеше при кладенеца. Беше около дванадесет часа. Една жена от Самария дойде да си налее вода. Иисус ѝ каза: „Дай Ми да пия!“ Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“ Иисус в отговор ѝ каза: „Ако ти знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти казва „Дай Ми да пия“, ти сама щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода.“ Жената Му каза: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец – и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“ Иисус ѝ отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее, а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот.“ Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“ Казва ѝ Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“ Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус ѝ рече: „Добре каза: „Нямам мъж“, защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“ Жената Му рече: „Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“ Иисус ѝ рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец. Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите. Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива. Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“ Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“ Иисус ѝ каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“ В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена. Но никой не рече: „Какво искаш?“ или „Какво говориш с нея?“ Тогава жената остави стомната за вода, отиде в града и каза на хората: „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“ Тогава те излязоха от града и тръгнаха към Него. Междувременно учениците Го молеха: „Учителю, яж!“ Но Той им каза: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“ Затова учениците започнаха да се питат: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“ Иисус им каза: „Моята храна е да изпълнявам волята на Онзи, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело. Не казвате ли вие, че има още четири месеца и ще дойде жетвата? Аз пък ви казвам: повдигнете очите си и вижте нивите, че са побелели и готови за жетва! Жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят. Защото в този случай права си е поговорката, че един сее, а друг жене. Аз ви изпратих да женете това, за което вие не сте се трудили. Други се трудиха, а вие събирате плодовете.“ И много самаряни от този град повярваха в Него заради думите на жената, която свидетелстваше: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“ Когато самаряните дойдоха при Него, помолиха Го да остане при тях. И Той остана там два дена. Тогава много повече хора повярваха заради думите Му и казваха на жената: „Ние вярваме вече не заради твоите думи, а понеже сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.“