Йоан 18:1-18

След тези думи Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влязоха Сам Той и учениците Му. А това място знаеше и Юда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си. Тогава Юда взе отряд войници, както и слуги от първосвещениците и фарисеите, и отиде там с фенери, факли и оръжие. А Иисус, знаейки всичко, което щеше да се случи с Него, излезе и ги попита: „Кого търсите?“ Отговориха Му: „Иисус Назарянина.“ Иисус им каза: „Аз съм.“ С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. Когато Той им каза: „Аз съм“, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. Пак ги попита: „Кого търсите?“ Те казаха: „Иисус Назарянина.“ Иисус отговори: „Казах ви, че съм Аз. Ако Мене търсите, тях оставете да си отидат!“ Така се сбъднаха думите, казани от Него: „Никого не изгубих от тези, които си Ми дал.“ А Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. Но Иисус рече на Петър: „Върни ножа си в ножницата. Да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?“ Тогава отрядът, хилядникът и слугите на юдеите хванаха Иисус, вързаха Го и Го отведоха първо при Ана; защото той беше тъст на Каяфа, който през онази година беше първосвещеник. А Каяфа беше онзи, който беше дал съвет на юдеите, че е по-добре един човек да загине за народа. След Иисус вървяха Симон Петър и другият ученик. А този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника. Петър стоеше вън до вратата. А другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, говори на вратарката и въведе Петър. Тогава слугинята вратарка каза на Петър: „Да не си и ти от учениците на Този Човек?“ Той отговори: „Не съм.“ А слугите и стражите бяха наклали огън, понеже беше студено, стояха и се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.