Съдии 17
17
Времена на граждански и религиозен смут
(17:1-21:25)
Миха и неговото капище
1В Ефремовата планина живеше един човек на име Миха. 2Той каза на майка си: „Хилядата и сто сикли сребро, които бяха откраднати и за които те чух да изричаш пред мене проклятие, това сребро се намира у мене – аз го взех.“ Майка му каза: „Благословен да бъде синът ми от Господа!“ 3Той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. Но майка му заяви: „Това мое сребро посветих на Господа, та ти, моят син, да направиш от него истукан – излят кумир. И така, давам ти го обратно.“ 4Обаче той върна среброто на майка си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на златар. Той направи един истукан, излят кумир, който беше изложен в дома на Миха. 5И така, Миха имаше капище за богове. След това той направи ефод и терафим и посвети един от синовете си, за да му служи като свещеник. 6#Съд. 18:1; 19:1; 21:25В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно.
7Тогава там живееше един младеж от юдейския град Витлеем, от Юдовото племе, който беше левит. 8Този човек напусна града, за да намери друго място за живеене. При своето странстване той дойде до дома на Миха в Ефремовата планина. 9Миха го попита: „Откъде идваш?“ Той му отговори: „Аз съм левит от юдейския град Витлеем и отивам да намеря друго място за живеене.“ 10А Миха му каза: „Остани при мене и бъди ми духовен баща и свещеник. Годишно ще ти давам по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.“ 11Левитът се съгласи да остане при този човек и този младеж беше за Миха като син. 12Миха посвети левита и младежът му стана свещеник. Така той заживя в дома на Миха. 13Тогава Миха си каза: „Сега зная, че Господ ще ми оказва добро, защото имам левит за свещеник.“
Избрани в момента:
Съдии 17: НП
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013