Исаия 44:1-20

„А сега слушай, Якове, Мой служителю, слушай и ти, Израилю, когото Аз избрах. Господ, Който те създаде и те устрои, Който ти помага от майчина утроба, казва така: „Не се бойте, служителю Мой, Якове, и ти, Израилю, когото Аз избрах. Ето Аз ще излея вода върху жадната земя и потоци – върху изсъхналата почва. Ще излея Духа Си върху твоето племе и благослова Си – върху рожбите ти. Те ще растат между тревата като тополи край водни потоци. Един ще каже: „Аз принадлежа на Господа.“ Друг ще се назове с името на Яков. Трети ще напише с ръката си: „Аз съм Притежание на Господа.“ И ще бъдат призовавани с името на Израил“.“ Така казва Господ, Царят на Израил и негов Спасител, Господ Вседържител: „Аз съм първият, Аз съм и последният; освен Мене няма друг Бог. Кой е като Мене? Нека такъв се изяви, да възвести, да изложи пред Мене подред всичко случило се след времето, когато устроих вечния народ. Нека такива разгласят онова, което предстои да настъпи в бъдеще. Не се бойте и не се плашете. Нима не ти възвестих и не ти предсказах всичко това отдавна? Вие сте Мои свидетели. Има ли друг Бог освен Мене? Наистина няма друга скала. Друг аз не зная. Всички, които ваят идоли, са нищожни и любимите им божества са безполезни. Те самите са им свидетели за това: не виждат, нито разбират и затова ще бъдат посрамени. Който е направил божество и е излял идол, той не донася никаква полза. Всички негови съучастници ще бъдат посрамени, защото и самите ваятели на идоли са хора. Нека всички те се съберат и се явят пред Мене. Тогава те ще се уплашат и всички ще бъдат посрамени. Ковачът ваятел обработва желязото, раздухва жарта от въглища, оформя с чук изделието си, труди се над него с яката си ръка дотолкова, че изгладнява и се изнурява, не пие вода и изнемогва. Дърводелецът измерва с връв дървото, очертава го с островръх резец, после го обработва с длето и го заглажда. Така той прави фигура на мъж, хубав образ на човек, за да го постави в капището. Отсича си кедри, взема бор и дъб, които си избира измежду горските дървета, сади лаврово дърво, което расте благодарение на дъжда. И това служи на човека за горене и той го употребява да се топли, пали огън и пече хляб. И пак от него прави божество и му се покланя, прави идол и коленичи за молитва пред него. Част от дървото изгаря в огън, готви месо за ядене, пече си печено и яде до насита, а също се грее и казва: „Ех, стоплих се, усетих огън.“ А от остатъка на дървото прави божество, свой идол, коленичи за молитва пред него, покланя се и му се моли: „Избави ме, защото ти си мой бог.“ Те не знаят, нито разбират. Очите им са затворени, така че да не могат да виждат, сърцата им са затворени, за да не разбират. И той не размишлява, нито има разбиране и разум, за да каже: „Изгорих на огъня половината от дървото и опекох хляб на жарта му, изпекох месо и ядох. Нима ще направя гнусота от останалото дърво? Нима ще се покланям на къс дърво?“ Той тича след пепел, измамното му сърце го заблуждава. Но той не може да спаси живота си и да каже: „Не е ли лъжлив образ това, което държа в дясната си ръка“?“