И затова Той е Посредник на нов завет, та въз основа на смъртта Му, настъпила за изкупване на нарушенията по време на първия завет, призованите да получат обещаното вечно наследство. Където има завещание, трябва да е настъпила смъртта на завещателя, понеже едно завещание добива сила само след смърт. То няма никога сила, докато е жив завещателят. Поради това и първият завет бе потвърден с кръв. Защото Мойсей, след като възвести всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телетата и козлите, смесена с вода, и като използва червена вълна и исоп, поръси както самата книга, така и целия народ с думите: „Това е кръвта на завета, който Господ постанови за вас.“ Той поръси с кръв също скинията и всички богослужебни предмети. Според Закона почти всичко се очиства с кръв и без проливане на кръв няма опрощение.
И така, земните изображения на небесните неща трябваше да се очистят с такива жертви, докато самите небесни неща изискваха по-възвишени от тези жертви. Така Христос влезе не в построено от човек светилище, което е само предобраз на истинското, а в самото небе, за да се яви сега пред Бога заради нас. Той не възлезе, за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в Светая Светих всяка година с чужда кръв – иначе Той трябваше много пъти да пострада от създаването на света. А сега, в края на времето, се яви веднъж завинаги, за да заличи греха, като се принесе Сам в жертва. И както на хората предстои да умрат един път, а след това – съд, така и Христос веднъж принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, и ще се яви втори път, не за да става жертва за грях, а за спасение на онези, които Го очакват.