Евреи 12:3-11

И тъй, за да не отслабвате и да не отпадате духом, помислете за Онзи, Който претърпя от грешниците такова поругание над Себе Си. В борбата си против греха още не сте се съпротивлявали до кръв и сте забравили увещанието, което е отправено към вас като към синове: „Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, когато Той те изобличава. Защото Господ поправя този, когото обича, и наказва всеки син, когото приема.“ Ако понасяте наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото има ли такъв син, когото баща му не наказва? Ако пък останете без наказание, което всички са понесли, тогава сте незаконни деца, а не синове. Освен това нашите бащи по плът са ни наказвали и ние сме ги почитали. Тогава не следва ли много повече да се покоряваме на Отеца на духовните сили, за да постигнем истински живот? Защото те ни наказваха за кратко време, както сметнеха за добре; а Той ни наказва за наша полза, за да се приобщим към Неговата святост. Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.