А всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие, защото е писано: „Проклет да е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, което е писано в книгата на закона.“ Явно е, че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, защото е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“ Но законът не изисква вяра, а казва: „Който изпълни тези неща, той ще живее чрез тях.“ Христос ни изкупи от проклятието на закона, като прие заради нас проклятието, защото е писано: „Проклет е всеки, обесен на дърво“ – за да се разпростре благословението на Авраам чрез Иисус Христос върху езичниците и чрез вярата да получим обещания Дух.
Братя, говоря по човешки: никой не разваля, нито допълва едно потвърдено човешко завещание. А обещанията бяха дадени на Авраам и на неговия потомък. Не е казано: „и на потомците“, като за мнозина, а като за един: „и на потомъка ти“, Който е Христос. Затова аз казвам, че законът, който дойде след четиристотин и тридесет години, не отменя утвърдения преди това от Бога завет за Христос, та обещанието да изгуби сила. Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание.
Но защо тогава е даден законът? Той бе прибавен поради престъпленията, докато дойде Потомъкът, за Когото се отнася обещанието, и бе предаден чрез ангели с ръка на посредник. Посредникът обаче не може да е посредник само на един, а Бог е един. И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да дарява живот, то наистина оправдаването щеше да бъде от закона. Писанието обаче отреди всички да са подвластни на греха, та обещанието да се даде на вярващите заради вярата им в Иисус Христос.
Приложение Библията
Bible App for Kids
